Кой (не) иска да живее при орлите

Българинът не обича да живее нависоко. Ако не беше така, поне в столицата щеше да има небостъргачи, чиито последни етажи щяха да са заети преимуществено от жилища. Само че първите три по височина сгради в България са хотели и административни сгради: „Родина", „Кемпински-Зографски" и седалището на КНСБ. И сред първите 50 няма нито една жилищна сграда. Според брокери търсенето на жилища у нас почти напълно изключва първите и последните етажи. Поради което хората с нагласата да се издигнат нависоко имат сравнително по-голям избор. Те могат да разчитат и на до 10% по-ниски цени за жилището в сравнение с друго в същата сграда, със същата големина, но на по-долен етаж. Според други брокери обаче разликата в цената не стига чак 10% и дори може напълно да отсъства, поне що се отнася до офертата. Друг е въпросът какво се постига по време на преговори.

Да живееш на по-висок етаж със сигурност означава, че и сградата е по-голяма, а това значи и повече общи части, които да се поддържат и за които трябва да се плаща. Добавяме и асансьора, без който животът по високите етажи е невъзможен. Това са две съществени пречки пред желаещите да живеят на висок етаж. Но най-съществената е покривът. Всеизвестно е, че на всеки 10 години покривът започва да плаче за ремонт, независимо как е направен. Това е обща част на сградата, но в България да се съберат пари от целия вход за такъв ремонт е мисия почти невъзможна. Поради което живеещите под покрива най-често се принуждават от обстоятелствата сами да платят всички разходи.

Преустройствата и ремонтите на високия етаж също може да струват по-скъпо, отколкото на ниския, предупреждават търговци на имоти, фирмата, която монтира нова дограма или климатик, може да поиска повече пари за етажи, които са над 10-ия. Свръхвисоките жилищни блокове често имат и проблеми с парното отопление. Обикновено в тях вътрешната инсталация се изгражда на две нива, защото налягането не е достатъчно да качва горещата вода примерно на 14 етажа. Първият кръг в такива случаи стига от първия до седмия етаж, а вторият почва от осмия нагоре. Това са две напълно самостоятелни инсталации и може да се случи така, че два напълно еднакви апар¬тамента на седмия етаж и на осмия етаж да получат коренно различни сметки за отопление при еднаква консумация. Проблемите са големи и ако жилището е в края на блока и има предимно външни стени. То се отоплява по-трудно и има нужда от по-голямо количество топлоенергия в сравнение с жилище, което е в средата и е заобиколено от отопляеми апартаменти. През лятото пък има по-голяма нужда от охлаждане.

Предимствата
Но и предимствата да живееш нависоко понякога си струват усилията и неприятностите. Първо, шумът на тези етажи е в пъти по-нисък, отколкото на долните. Прахът, комарите и мухите също не достигат до високото. А нерядко си е цяло облекчение, ако етажът е последен, защото това означава, че никой няма да те притеснява с трополене по пода или с каквито и да било други шумове.
Според брокери процентно броят на търсещите такива жилища е не повече от 5-10%. Във всички случаи става въпрос за хора, които вече са живели на висок етаж и са свикнали с панорамната гледка и с всички предимства. Търсачите на по-силни усещания също не са изключени.

По думите на бившият шеф на Националното сдружение за недвижими имоти Лъчезар Искров: „Такива апартаменти се продават по-трудно. Ако в момента пазарната реализация на едно жилище в София е средно за 3 месеца, продажбата на жилище на висок етаж изисква поне 5 месеца.Според брокери в столицата има не повече от 40-50 сгради с височина над 9 етажа, не повече от 30 блока с над 14 етажа и едва двайсетина с по 20 и 21 етажа. Най-много са в Зона Б-5 и Зона Б-19.

Гледката не е вечна
Панорамната гледка не е някаква константа. Във всеки момент някой може да реши да построи също такъв висок блок в съседния парцел и тогава едно от основните предимства на живеенето нависоко изчезва. Това често се случва и за да го избегне, купувачът трябва да провери в общината какво застрояване е предвидено за съседните парцели, съветват брокери. За столицата това може да се провери в бившата ГДИС - Главната дирекция за изграждане на София, която се намира на улица „Сердика" 2. Там е ориги¬налът на генералния план за изграждане на града, от който може да се направи справка за разрешеното застрояване в близките терени. Макар че и това не дава 100% гаранция. Във всеки момент общината може да предприеме частично изменение на плана. Това, че проектът му трябва да се публикува на сайта на общината и задължително подлежи на обществено обсъждане, не решава проблема. Неотдавна например без много шум премина такова частично изменение на плана за района на булевард „Витоша". От него се видя, че почти няма кооперация по булеварда, за която да не е предвидено изграждане на два допълнителни етажа над сегашните.

Разгледайте всички наши оферти на апартаменти в София за продажба и под наем

  Още новини