Контакти Контакти
0
Здравейте,
Любими имоти (0)
Запазени търсения
Избрани за Вас
Известия
Абонаменти
Настройки
Изход
Затвори

"Nia-ma prob-lem!"

2009-12-21   |  Спас Спасов, в.Капитал, бр.50, 19.12.09, с.30+31

В добричкото с. Славеево се влиза заедно с вятъра. Изведнъж, без дори да си забелязал табелата, която малко нелепо стърчи край правия като конец път. Той разделя на две равнината, после селото и продължава нанякъде...

Така в бързината дори кафенето профучава край мен, без да го забележа. Вътре дебелата жена с червените устни от "стенописа" срещу вратата вдига наздравица. Веселата й компания са трима, пак дебели, мъже. За разлика от жената те имат мустаци. Високо над компанията тонколона дрезгаво пръска ноти от стар хит - Forever young.

Добрич е на 13 километра в северна посока. Стогърси Бриджуотър в Южна Англия - на почти 4000, но на запад. "Решихме да се преселим тук, защото животът във Великобритания стана извънредно скъп. Когато се пенсионирахме, започнахме да се питаме как ще я караме? А и перспективата не беше никак розова" – Ланс Джейкъбс топли ръцете с чаша изстинало кафе. От устата му излиза пара, защото въздухът е леден. Станиолените гирлянди, разпилени наоколо, намекват, че идва Коледа. На масата пред Ланс грижливо са подредени учебник по български, тетрадка и химикалка. "Езикът е истинска бариера тук!", усмихва се сухо той, когато улавя погледа ми. Няколко минути по-късно англичанинът проточва едно дълго "Здрасти-и-и..." към току-що влезлия мъж с ватени панталони. Той пък още от вратата вдига длан за "гив ми файв!".

История с водомер

Ланс и жена му Памела са двама от неизвестния и до този момент брой англичани, избрали да живеят в селата край Добрич, Балчик и Силистра. Според европейския бюрократичен стил те са част от "важния феномен на мигрантите в пенсионна възраст, които са интересни не толкова с количественото си изражение, колкото със социалните и икономически ефекти, които има едновременно върху регионите, от които идват и в които се заселват".

"Много от тях се заселиха в България по време на бума на недвижимите имоти. Сега много от тях напускат страната, тъй като факторът "слънце плюс евтина бира" бързо избледнява в балканската кал, корупция, липса на организация и нефелност", споделя наблюденията си Антони Георгиев, издател и главен редактор на списанието на английски език "Вагабонд", което чужденците у нас четат.

"Установихме се в Славеево през май тази година, защото селото ни хареса, къщата, която купихме, беше евтина, а и позволяваше да продължим да се занимаваме с керамика, която е семейното ни хоби. Правим съдове, после ги рисуваме на ръка..." В Стогърси Ланс работел като снабдител в малка компания, а жена му като чистачка на половин щат. В приземния етаж на къщата си имали малко ателие с магазин, където продавали керамиката си или събирали ентусиасти, за да експериментират заедно с оцветяването й. "Сега тук живеем доста по-спокойно и евтино. Животът в Англия стана напрегнат, налудничав...", кима с глава Ланс. Почти не общува със съседите си, за които казва, че са добри и симпатични хора, но говорят прекалено бързо и високо. Затова контактите на семейството в Славеево се ограничават до пет-шест души, пак англичани, които живеят тук отдавна и имат повече опит.

"Много хора мислят, че щом сме британци, значи сме богати. Оттам идват и повечето неприятности, с които ни се наложи да се сблъскаме още с пристигането си", казва той.

Преведена на български, първата история от живота на семейство Джейкъбс в България е скучна: за месец след установяването си в селото те получили сметка за вода на стойност 200 лв. В разказа за случилото се насетне участват нервна инкасаторка, водопроводчик, непробиваема секретарка, директор на монополно дружество и заместниците му, два водомера и техници, които не идват и не идват, за да ги подменят, и още няколко статисти. "Не разбирахме нищо, защото бяхме пристигнали само преди няколко седмици, а всички наоколо викаха, спокойно разказва Ланс.

Жестикулираха оживено и редовно си тръгваха по средата на разговора." През следващите шест месеца сметките за вода падат до разумни граници, но въпреки всички усилия двесталевовото задължение продължава да виси и до този момент. "Имам чувството, че с подобни проблеми не успяват да се справят и българите. Това, разбира се, не решава проблема, но ни успокоява донякъде", казва, без да се усмихва Ланс Джейкъбс. За половин година е разбрал, че да дадеш на съседите си през оградата нещо, което сам си сготвил, е знак на дружелюбност, че може би някой ден ще смени къщата си в Славеево с друга край Търново и че на всяка цена трябва да научи български.

"Езиковата бариера е смущаваща и затова започнахме да учим", слага ръка върху учебника си той. Заедно със съпругата си пътува два пъти в седмицата до Добрич, където посещава курсовете, организирани от Международния институт по мениджмънт (МИМ) по програмата "Мобиейдж".

Стената

"Партньори на проекта са висши училища и професионални организации от Румъния, Унгария, Италия и Дания. Това са страните, в които има най-компактни групи от хора над 50 години, избрали да живеят извън родината си, обяснява Венера Зашева, ръководител на ресурсния център на "Мобиейдж" в Добрич. Той е открит в средата на 2008 г., за да оказва техническа и административна помощ на чуждите граждани от региона, предимно британци, при контактите им с институциите в България. Дейностите, предварително заложени в проекта обаче, скоро се оказват в периферията на проблемите, в чието решаване центърът трябва да помага.

"Занимавали сме се с какво ли не, казва Венера. И най-куриозното е, че почти винаги става въпрос за ситуации, в които българите изпадат почти всеки ден. За англичаните тези препятствия изглеждат направо непреодолими."

"Препятствията" звучат наистина познато: ВиК, електроразпределителните дружества, полицията, здравната каса. В този бермудски четириъгълник попада почти всеки новодошъл. Някои вече са си тръгнали именно защото не са успели да го преплуват. "Наскоро имахме следния случай, разказва Венера. Хората живели тук две или три години, през които ползвали частни медицински услуги. Един ден обаче решили да се включат в системата на здравната каса, защото установили, че качеството на услугите в държавните болници често не е много по-различно, отколкото в частните клиники. За да се случи това, ги накарали да платят вноските за здравното си осигуряване за цялото време след първата им адресна регистрация у нас."

Абсурдно е, но опитът на ресурсния център към МИМ сочи, че в повечето български болници не познават или не искат да приемат т.нар. европейска здравна карта. "Чиновниците в различни държавни институции, за които владеенето на чужд език е задължително, просто отказват да говорят на английски и така контактът с чужденците става невъзможен, твърди Венера. Затова доста често англичаните от близките села ни търсят с молба да им помогнем да издирят лекар, който говори добре английски, или полицейско управление, където някой може да ги разбере, ако потърсят помощ по телефона."
Етюд №2, етюд №3 ...

Барбара Доуърти си купила къща в с. Сенокос през октомври 2007 г. Почти веднага след регистрацията на сделката на новия адрес пристигнала сметка от Е.ОН за ток, който не бил плащан от 2005 г. "Сумата от над 2000 лв. беше трупана дори през времето, когато Барбара все още не е имала нотариален акт за имота си, казва Венера. Най-куриозната част от случката обаче беше срещата на наш сътрудник със служителка на електроразпределителното дружество. "Нашата работа е да си съберем неплатените суми независимо от кого, казала тя. А това най-лесно може да стане от този, който може да бъде заплашен със спиране на тока. Съжалявам, че става дума за англичани, но това е положението."

Според асистентите в ресурсния център на МИМ една от най-критичните пресечни точки за чужденците, които живеят у нас, е тази с посредническите компании при контакта им с данъчната администрация. "Звучи странно, но за хора, които редовно са плащали данъците в родината си, подаването на декларация в България внезапно се оказва проблем, разказва Венера. При това не заради системата на НАП, а заради посредниците, към които британците често прибягват." Неотдавна Сита и Бил Миа, които прекарвали в с. Дропла само летните месеци, потърсили съдействие, тъй като от счетоводната къща, която обслужвала фирмата им, поискали 600 евро за подаването на нулева данъчна декларация.

"Регистрирането на фирма у нас често се налага при купуването на имот от чужденци, обяснява Венера. След приключването на сделката тези компании на практика не развиват никаква дейност освен формалното стопанисване на имота като юридическо лице." Единствената информация, която чужденците получават у нас при подаването на годишните данъчни документи на фирмите си е от кое гише да вземат бланката си. Оттам нататък те попадат в система от посредници, към които най-често ги насочват адвокатските кантори, чиито услуги ползват. "А всичко, което се изисква от служителите в съответната данъчна служба, е да кажат няколко думи повече. Защото според правилника за работа нулева декларация може да бъде попълнена на място от съответния служител срещу държавна такса от...7 лв. За същата услуга счетоводните кантори искат от 100 лв. до неколкостотин евро", твърди Венера Зашева.

Списъкът на иглените уши, през които чужденците трябва да минат в контакта с различни институции у нас, е дълъг – от регистрацията на куче до издаването на карта за постоянно пребиваване в страната. И за да не звучи прекалено сериозно, накрая на всички им става смешно. "Имах и такъв случай - продължава с историите си Венера. Двама от англичаните, с които работим, няколко пъти се оплакаха, че водата им редовно спира. Звъняхме на ВиК, винаги имаше някаква авария и нещата бяха лесни за обясняване. Един ден обаче получих позвъняване, за да ми кажат, че този път чешмите са сухи от три дни. Тогава се обадих направо на кмета на селото, в което живеят, за да разбера, какъв е точно проблемът. "А!, изненада се човекът. Ами суша е! Тези хора не знаят ли, че през лятото вода в село няма!?" Аз обаче, така и не успях да обясня какво точно се случва, вдига рамене Венера. Затова и през последните години част от англичаните, които не успяха да се справят с живота си тук, напуснаха страната. Не е чудно."

"Проектът "Мобиейдж" се фокусира върху възможностите и неизползвания потенциал на възрастните хора като експерти и жива връзка между страните, от които идват и новите държави и общности, в които се заселват, обяснява Венера. Доказателството се нарича Антонио да Силва.

Оптимистът

Стопроцентовият британец с бързи сини очи видимо се забавлява с любопитството, което предизвиква испанската му фамилия. Заради нея приятелите му в България го прекръстили на Антонио. Иначе истинското му име е Антъни. От три години той живее със съпругата си в Генерал Тошево, но работи като преподавател по английски в частното училище "Леонардо да Винчи" в Добрич. Всеки ден пътува.

Антъни ме посреща на вратата на къщата си, посочва пантофите пред входната врата и подсказва, че трябва да се събуя, преди да вляза. "У нас не го правим, но тук... заради праха...", опитва се да ми обясни той. Така обаче изглежда наистина "интегриран".

"Проблемът на България е само имиджов. Нещата изобщо не са толкова лоши, колкото изглеждат отвън. Обществените услуги, социалното подпомагане, медицинското обслужване... всичко е почти като в Западна Европа, твърди Антъни. В определени случаи системата действа дори по-добре. Проблемът е инфраструктурата. За един и същ медицински преглед, който тук отнема не повече от седмица, у нас се чака няколко месеца. Болниците тук обаче изглеждат ужасно. Пътищата, състоянието на сградите, това плаши чужденците. Когато идваш да живееш в България, трябва напълно да забравиш Англия и да се опиташ да разбереш системата, без да сравняваш."

Всички заедно

В далечния край на пътя, който разполовява с. Славеево, има сграда, която прилича на трафопост с пристройка. Над нея пише King’s. Има корона и две знамена – българско и британско. Това е "барът на англичаните". Така го наричат местните. Два пъти в седмицата чужденците се събират тук, за да пият бира с роладини и да обменят новини. Когато се навеждам, за да погледна през малкото прозорче, очите ми срещат погледа на брадясал мъж. Come in! извиква през стъклото той. Това е кръчмарят Бари Стивънс. "Дойдох да постопля и чакам хората за вечеря към пет, разказва припряно той, докато пъха големите цепеници в печката. На едната стена в бара са окачени снимки на хора с руси коси и двуетажни автобуси. На другата – черно-бели фотографии на сватбари, баби и магарета. "Лесно е, смее се Бари. Англичаните пият уиски и бира. Българите – ракия. Едните предпочитат наденички на тиган, другите - кебапчета. След третата чаша всички пият и ядат едно и също. Това е!" После добавя на срички Nia-ma prob-lem!.

  прочети повече статии

Сподели
Виртуални огледи с 360-градусови турове!
Усетете уникалната атмосфера на всеки имот с виртуалните огледи, които предлагаме! По всяко време, само с един клик можете да се пренесете в дома на вашите мечти, без ангажименти и предварителни уговорки.

Виртуалните турове са заснети лично от нас и са с гарантирана автентичност. Можете да видите всеки детайл на имота, точно като на живо!
Вижте още
AMur Homes - елитна сграда на бул. Сливница
AMur Homes е най-новата сграда на доказан инвеститор, която се намира в широкия център на София - на бул. Сливница близо до пазар "Д. Петков". Изберете от последните налични тристайни апартаменти и си осигурете съвременен градски комфорт в близост до всякакви удобства.

Топ развиващ се район на София! Напредващо строителство!
Последни 2 налични жилища!
Вижте още

Изпратете запитване