Първи сме по собствени жилища

Броят на слънчевите и на дъждовните дни е част от европейския стандарт за живот, както и честотата на автобусните спирки, броят на зъболекарите, велосипедните алеи, паркингите и количеството заемани от библиотеките книги.
Еврокомисията сравни условията за живот в 362 града в 42 държави от Стария континент, сред които и 7-те най-населени у нас: София, Варна, Пловдив, Бургас, Плевен, Русе и Видин, по много социално-икономически и културни критерии.

Българските градове не се добраха до първите места в нито една класация - нито престижните, нито негативните. Като цяло обаче животът в София в най-голяма степен се доближава до този в Европа, докато Варна и Пловдив се измъкват с по-малко наказателни точки.

Брюксел не се ангажира да посочи кой е най-добрият град за живеене в Европа, но обяви холандския Алмеер за най-бързо растящия град на континента. Придатъкът на Амстердам е нараснал почти с една четвърт за 5 г. Новодомци се тълпят и в холандския Утрехт и германския Лайпциг, но пет от 10-те най-бързо растящи градове в Европа са в Турция, както и два от 4-те най-гъсто населени.

Младите се стичат към Барселона, не на последно място и заради камарите книги, издадени напоследък в прослава на каталунската столица. И докато нови заселници прииждат към Палма де Майорка, ирландския Галуей и Каламата в Гърция -предпочитани от емигрантите, Източна Европа обезлюдява, особено Румъния, Източна Германия, Словения, но също и Португалия и Италия. В Европа има едва 26 града с население над 1 млн., които привличат всеки 10-и.

Италия е европейската Флорида с 9 от 10-те града, в които пенсионерите съставляват между 1/3 и 1/4 от цялото население като в Триест, който държи рекорда, всеки трети се наслаждава на старините си.

Най-малко безработни има в Люксембург - 0,8%, а в полския град Радом всеки трети си стои вкъщи. Въпреки „износа на полски водопроводчици" в Европа Варшава остава най-засегнатата от липсата на заетост държава в ЕС със 7 града в топ 10 по безработица. Сред милионните градове проблемът с трудовата заетост е особено сериозен в Хамбург, Атина и Братислава. Самонаемането е най на почит в Гърция, където всеки трети си е собствена фирма.

Европейската столица Брюксел е покрита със срамната слава и на столица на крадците 1 от 100 жители става жертва на обир годишно. Изненадващо швейцарският Берн е преследван от същата участ, следван от Лондон и Амстердам. Като най-сигурни се сочат Мадрид, Хелзинки и Люксембург. Италианците пък си патят най-много от автоджамбази - 7 от 10-те града, където крадците са хиперуспешни, са на Ботуша. В същото време Брюксел е еталон за опазване на природата, като успява да рециклира до 90% от боклука. Но поне 70 от проучваните градове, включително българските, не разполагат със заводи и събират сметта на открито.

Важен фактор за привлекателността на градовете е климатът, твърди Европейската комисия. В този смисъл сред най-отблъскващите природни феномени е дъждът, от който страдат най-вече на Британските острови, макар класацията да се оглавява от два германски града - Хале ам дер Заале край Лайпциг и Кьолн в западната част на страната. Сушата жари по 300 дни годишно шест турски града, най-слънчево все пак е в Португалия.

Данните за България са стари - от 2001 г., но авторите са успели само с тях да се сдобият. По трудов потенциал София далеч изпреварва следващия я Пловдив със своите почти 800 000 жители в трудоспособна възраст срещу 245 хил. в града на тепетата и 230 хил. във Варна. На опашката е Видин, където работната сила е 49 хил. Затова пък край Дунава се раждат по¬вече деца на глава от населението в сравнение със столицата и останалите големи градове. След като изкласят гимназията, видинчани напускат родното място.

Най-верни на града си са варненци, следвани от софиянци и пловдивчани, които, изглежда, по-лесно се устройват на работа и в университетите. За разлика от западноевропейските големи градове, изоставяни от възрастните си жители в полза на крайморските и по-спокойни селища, от седемте изследвани български града най-голяма концентрация на пенсионери има в София, следвана от Русе, Пловдив и Бургас. Причината вероятно са по-добрите условия на живот в столицата и достъпа до здравна помощ.

На лекарите трябва да се припише заслугата, че в София живеят най-много хора над 75-годишна възраст пропорционално на цялото население - 6 на сто.

Най-малко те са във Видин, Бургас и Плевен. И макар че тенденцията е към удължаване на живота, смъртността се повишава във всички проследени градове. Смъртността от сърдечни и респираторни заболявания при хората в трудоспособна възраст бележи рекорди във Видин и Бургас и е най-ниска във Варна. Животът в Пловдив е белязан също с по-малко стрес. В София, Русе и Плевен вероятността за инфаркт е еднаква - 0,16 на сто. По болнични легла на глава от населението Пловдив и Плевен са далеч пред София, като най-сложно е положението в Русе, където едва 7,5 от 1000 имат гарантирано място в болницата срещу 9,24 в столицата и 11,47 на 1000 в двата града отличници. Детската смъртност е най-висока във Видин и Русе и най-ниска в София.

В българските топ 7 живеят над 99% българи. Дори в София - най-глобализиращия се от тях, чужденците са едва 0,77 на сто.

Най-много единаци има в София, където броят на домакинствата, състоящи се от един член, е почти една трета. В столицата 1 от 10 възрастни хора живее самотно, най-малко са те във Видин и Плевен. 1 от 4 жилища във Варна също се обитава от 1 човек. Традиционното семейно съжителство е предпочитано в Плевен и Видин, където съответно 81 и 83 процента споделят дома си с близките. Във Видин, Русе и Плевен пропорционално самотните родители са повече, отколкото в Пловдив, Варна и Бургас, а София балансира между семействата с двама родители и разведените или живеещи без брак.

България безапелационно е сред най-развитите държави по количеството собствени жилища. Най-много хора разполагат със собствен дом във Видин и Бургас - около 90 %, докато в София 1 от 5-има е под наем. По този показател Варна се доближава до столицата. В същото време в крайдунавските градове хората предпочитат къщите пред блоковете, докато в София апартаментите са превзели пейзажа и под 10 на сто обитават собствена къща. Въпреки че притежават недвижимост, българите са сред най-онеправданите по жилищна площ европейци.

Най-тясно им е на плевенчани с 13 квадрата на човек, но разликата с живеещите нашироко софиянци не е толкова голяма - 14,6 кв. м на човек. Столицата се откъсва напред по брой на градинки, следвана от Варна, докато Видин се черви от недостига на зелени площи, а останалите големи градове са далеч от европейските еталони.

Положението с престъпността е най-критично в Бургас и най-спокойно в Русе. Крайморският град изпреварва даже София по брой на регистрирани криминални деяния - почти 27 на 1000 са били жертва на някакво посегателство срещу 25,6 в столицата. София води твърдо черната статистика по убийства, следвана от Бургас, докато в Русе, Видин и Пловдив те са изключително редки. При кражбите на коли първенството на столицата е еднолично - 4,2 на 1000 жители. В Бургас противозаконно отнемат 1,7 коли на 1000, докато в Русе, едва 0,5.

Доходите остават най-високи в София. Втори по заплати са във Варна, но възнагражденията са с 1/3 по-ниски от софийските. В Бургас, Русе и Плевен са научени да стягат повече кесията, докато във Видин вземат почти 3 пъти по-малко за труда си, отколкото в столицата. Затова пък във Варна най-много компании са банкрутирали, следват Плевен и Бургас. По фалити София е малко пред Пловдив, където явно имат най-добър бизнес нюх.

Един от трима столичани има университетска диплома, докато във Варна висшист е всеки пети, почти колкото в Плевен и Пловдив. Високо образованите са по-нарядко в Русе и Видин, но не падат под 16%.

Софиянци и бургазлии се записват като любители на киното, докато в Плевен и Видин почти не стъпват в салоните. По посещаемост на театрите Русе излиза внезапно напред след столичани, докато в Пловдив, седалището на театралния фестивал "Златната ракла", изглежда не обичат Мелпомена.

Почти не пристъпят и в музеи - едва 0,19 пловдивчани се отбиват да видят старините. За разлика от тях плевенчани ходят почти три пъти повече в музеи даже от столичани. Във всички български големи градове броят на библиотеките, театрите и музеите на 1000 жители е 0.

Компютър има 1 от 10 домакинства в София, 1 от 12 във Варна. Във Видин от 100 семейства 3,5 са се сдобили с компютър. 10 формуляра за услуги могат да се изтеглят от официални страници на институциите в Бургас, но нулата стои срещу останалите градове, а данни за София няма.

По климатични показатели най-желани за живеене би трябвало да са Варна и Бургас, където грее слънце 3 пъти повече от столицата. Най-често вали в София - 80 дни, и в Плевен - 78.

Разгледайте нашите горещи оферти

  прочети повече статии