Модерно е да се върнеш на село

Пусти улици, рушащи се къщи и стари хора. Така сме свикнали да виждаме българските села. А така ли е наистина?

По данни на НСИ за 2017 г. 24 428 души са се преместили от града към живот на село. За сравнение тези, които от малкото населено място са отишли в по-голямо, са 27 500. Тази малка разлика се наблюдава в последните 2 години. Статистиката от 2011 г. обаче е в полза на мигриращите към селата. Тогава те са били 26 338, а отиващите към града - 19 192. В следващите 4 години тенденцията се запазва, за да достигне върха си през 2015 г., когато са се появили 44 864 нови селяни, с над 22 000 повече от новите граждани.

Интересът към селото не е спирал да расте, твърди председателят на асоциацията на българските села Борислав Борисов. „Има много региони, където по селата кипи строителство и се възстановяват стари къщи. За последните 4 години няма обез-людяване на селата“, казва още Борисов и добавя, че това се отнася за тези, които се намират до 20 км от градове.

В западните страни този феномен на миграция към малките населени места е наречен даун-шифтинг. От английски терминът означава превключване на по-ниска предавка, като при автомобилите. Градът се свързва с живот на бързи обороти, а някои решават да намалят скоростта и да се обърнат към природата. Първите даун-шифтъри се появяват още през 90-те години на миналия век в САЩ, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия. В България трендът набира популярност през последните 10 години и за момента българският дауншифтър е с профил 35-40 г., семеен, със свободна професия или желание да развие бизнес на село.

„Животът на село не означава опъване на един хамак и айляк, както се казва. Въпросът е да отидеш осъзнато и отговорно“, добавя 40-годишният Борислав Борисов, който също е дауншифтър. Хората, които отиват в малкото населено място, живеят ак-тивно и основно могат да се разделят на З групи. Еднитесаживели в големия град или в чужбина, спестили са средства и решават да ги инвестират в бизнес, който да развият в селски район.

Друга група са тези, които искат да развиват селския туризъм и си строят къщи, а третият вид са тези, които работят ди-станционно и могат да си позволят лукса да го правят от всяка точка на света. Тази група е най-многобройна. „Тези хора го правят сезонно за разлика от първите 2 групи. Такива са журналисти, дизайнери, програмисти и други професии, за които са нужни лаптоп и интернет. Българските села са с по-добро интернет покритие, отколкото западноевропейските“, разказва Борисов.

Основното при трите групи хора е, не те са разочаровани от западната матрица за начин на живот. Постоянното бързане и инвестиране на време в работа и всекидневни задачи ги кара да се чувстват отдалечени от общочовешките ценности, твърди председателят на асоциацията на българските села. „Хората, които са избягали от града, вече започват да виждат по-ясно някои неща. Децата в града например изглеждат болни, шляят се по улиците и се чудят къде да отидат“, казва Борисов, който е баща на 2 деца.

Освен че е председател на асоциацията на българските села, работи като консултант по земеделска техника и е аграрен журналист. Мести се от Велико Търново в село Велчево, което се намира на 15 км от старопрестолната столица. Купува си къща, ремонтира я и лятото живее там. „Решихме, че животът в града твърде много ограничава децата, и на практика целия летен сезон сме на село, а зимата ходим само през събота и неделя“, казва Борислав Борисов. Синът му е на 11 г., а дъщеря му на 7 г. и смята, че селото им се отразява много добре. „По-голямото ми дете беше пристрастено към електронни игри, таблети и телефони. Откакто сме на село, дори не иска да включва телевизор.“ Дворът, игрите на открито, работата в градината са все дейности, които държат децата ангажирани и не ги оставят да скучаят.

Борислав Борисов пътува често до Велико Търново. Работата му го изисква, но не намира това за изморително, защото не му отнема повече от 15 минути. Спомня си дните, когато живее в столицата и за да стигне от кв. „Младост 3“ до работното си място в центъра, е пътувал по час и половина. „Сутрин, когато караме децата на училище, те гледат сърни, зайчета, изгреви, природа. Няма трафик и изнервени хора“, казва Борисов.

Като всяко начало и това на даун-шифтинга е трудно. Живееш с навиците, придобити от града, а знанията, нужни за живот в малкото село, липсват. Още от първата година Борислав Борисов заедно със съпругата си отглеждат плодове и зеленчуци, но тогава претърпяват пълен неуспех в градинарството. С грешките се научава на земеделие, а сега времето, изкарано в двора, го карат да се чувства зареден. „Лошото е, че хората са загубили тази връзка с природата и затова онкологиите и психиатриите в България са пълни.

Въпросът, който сега най-често си задаваме със съпругата ми, е: „Как може да сме били толкова глупави и толкова дълго време да живеем в града в апартамент?“, казва Борисов и добавя, че предната вечер цялото семейство са излезли на двора, за да гледат звездното небе, което в града не се вижда от светлинното замърсяване.

Асоциацията на българските села работи от 12 г. и има многобройни инициативи, които се стараят да запазят малките населени места като приятно и нормално място за живеене. Една от последните й инициативи е да създаде менторска мрежа за селата. Всеки, който иска да заживее на село, да може да се свърже с ментор за региона, който да дава информация за всяко малко населено място. Така бъдещият дауншифтър по-лесно ще намери новия си дом и ще се запознае с всички плюсове и минуси на региона.

Един от най-големите проблеми на българското село си остава престъпността. 2 години асоциацията работи по създаването на селска полиция.

„Имахме случаи на хора, работили в Германия, в Англия. Спестили са си пари, купуват си трактор, градини, засаждат култури и когато крадци ги оберат, те се демотивират да продължат живота си на село“, казва Борисов. Проектът за селска полиция е напълно разработен, но не намира политическа подкрепа. „80% от селата в България дават хубави условия за живот. Все повече хора искат да избягат от града и да не са част от големите корпорации, а живи села има там, където има общност“, казва Борисов.

Разгледайте нашите предложения за къщи в български села

Вижте и материал на в-к Капитал за селските къщи


  Още новини