Сгради-символи на българския дух

Честит национален празник!

В многовековния си път България може да се похвали с много сгради-символи на традициите, древната история и българския дух.

По случай националния празник направихме класация с част от най-емблематичните български сгради.

Рилски манастир




Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България. Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др. Обявен е за обект на световното културно наследство и е включен в списъка на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от 14 век – 19 век, а в музея – много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.

Храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София




Идеята за изграждането на храм, който да е паметник на Освобождението, дава Петко Каравелов. Всички българи се включват в изграждането му, като са събрани дарения на стойност 1 900 000 лв. Първият камък е положен на 3 март 1882 г. на най-високото място по онова време в столицата. Осветен на 24 август 1924 г., храмът се превръща в най-голямата действаща катедрала на Балканския полуостров. Днес „Свети Александър Невски“, по чиито куполи има 8.35 кг злато, е символ на свободата на България.

Дворецът Царевец във Велико Търново




Царевец е главната българска крепост по време на Второто българско царство. От Дворцовия комплекс, който се намира в централната й част, са управлявали царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II. В състоящата се от тронна зала, дворцова кула и царски покои сграда най-великите управници на България я превръщат в империя.

Сградата на Софийския университет в София




Сградата на най-голямото висше учебно заведение у нас е забележителна не само като архитектура. Централната й крило е построено с помощта на дарение от братята Евлоги и Христо Георгиеви. То е в размер на 6 милиона златни лева. Изграждането на Ректората започва на 30 юни 1924 г. и приключва на 16 декември 1934 година. Най-старият университет у нас се превръща в символ не само на столицата София, но и на страната.

Народeн театър „Иван Вазов“ в София




Първата срада на Народния театър „Иван Вазов“ е дело на виенски архитекти. За съжаление, пожар я унищожава на 10 февруари 1923 г. Народният театър е реконструиран през 1928 г. по проект на немски архитект, но по време на Втората световна война е разрушено южното му крило. Отново възстановен през април 1945 г., сградата посреща публика и днес, когато е една от най-красивите не само в столицата, но и в странатa.

Пловдивски къщи




Старинната част на Пловдив проследява цялото развитие на българската национална архитектурна традиция. По време на Възраждането Пловдив е важен икономически център. В града живеят много заможни и образовани хора, които пътуват из цяла Европа, донасяйки нови културни течения. Строят се красиви, богато орнаментирани къщи, станали емблематични за Стария град. Този тип симетрични къщи са с изписани стени - ярки, пъстри, обогатени със сложни орнаменти мотиви и пейзажи с различни сюжети. Интериорът е допълнен със стенописи и богати дърворезби по мебелите, тавана и стълбищните парапети. По-интересни обекти от периода на Възраждането са къща Мавриди, къща Недкович, къщата на Степан Хиндлиян, Балабановата къща, Куюмджиевата къща и др.

Синодалната палата в София




Палатата на Светия синод е построена през периода 1904-1912 г. по проект на двама видни български архитекти - арх.Момчилов и арх.Попов. Тя е седалище на Светия синод на Българската православна църква. Намира се в непосредствена близост до Храм-паметника "Александър Невски". Над входа й са изобразени трима борци за църковна независимост, а бронзовият релеф в градинката пред палатата е на Иларион Макариополски - основателят на независима Българска екзархия (1870 г.). През 1955 г. е обявена за паметник на културата.

Библиотека „Любен Каравелов” в Русе




Русенската библиотека е една от най-рано създадените градски библиотеки в България, отпреди повече от 120 години. Библиотеката е разположена в комплекс от три взаимосвързани сгради – две стари и една съвременна. Най-старата от тях е къщата на русенския търговец Тодор Атанасов, построена през 1894 г., по проект на австрийския строителен техник Иван Майор, работил в Русе през 1879 – 1896 г. Освен жилището на търговеца в сградата се е помещавала и печатницата на Тодор Петров. По фасадата има елементи на класическите архитектурни стилове, с която е съобразен цялостният архитектурен ансамбъл. Другата стара сграда е била седалище на Русенската търговско-индустриална камара. През пролетта на 1890 г. в Русе е учредена за първи път в България търговска камара


  Още новини