Къде ще отидат парите от КТБ

Всички във финансовия и имотния сектор чакат инжектирането на 3.6 млрд. лв. от гарантираните депозити да раздвижи пазарите

За българската икономика 3.6 млрд. лв. са нещо огромно. Това са близо 4.4% от очаквания БВП и почти колкото държавата смята да похарчи за здравеопазване през следващата година. Това е и сумата, която след 4 декември депозантите в Корпоративна търговска банка, чийто лиценз беше отнет от БНБ, ще получат от Фонда за гарантиране на влоговете в България. За около 15 години чрез събирането на квазиданъчна вноска 0.5% от всеки привлечен от банките лев на годишна база той беше събрал 2.1 млрд. лв., които ще бъдат допълнени с още около 1.5 млрд. лв. от фискалния резерв. И повечето от тези пари ще се изсипят ударно на пазара в края на годината и ще търсят в какво да бъдат инвестирани или за какво да бъдат похарчени.

Логично целият финансов сектор, а и не само той, точи зъби да отхапе колкото може по-голямо парче от пая. Банковата система като цяло е свръхликвидна и с няколко изключения кредитните институции не изглеждат склонни да се съревновават активно за тези средства. Напротив - изобилната ликвидност по-скоро води до понижаване на лихвите. Въпреки това очакванията са, че голямата част ще останат на депозит поради същия микс от причини, който държи огромната част от спестяванията на домакинствата в банките - защото има държавна гаранция, защото финансовaта култура е ниска и другите финансови продукти не са добре познати, защото това е бил продуктът, който от самото начало са търсили клиентите на КТБ.

Не бива обаче да се подценява и вероятността част от парите да потегли и в други посоки. Една от причините е, че тези хора нямаха достъп до парите си почти половин година - нещо, което може да е поизнервило много от тях и да е разколебало доверието им в банките и в адекватната защита на държавната гаранция. Някои от тях с големи влогове дори ще са загубили сериозни суми, като ще получат само гарантираните 196 хил. лв. Неизбежни са и паралелите с банковата криза от 1996 г., за която спомените на повечето вложители са живи.

"Предполагам, че недоверието няма да трае дълго, тъй като през 2014 г. нещата стоят по различен начин и сме в различна икономическа ситуация. Имаме стабилен валутен борд, стабилна банкова система, ясно законодателство и работещ фонд за защита на вложителите", смята Камен Колчев, главен изпълнителен директор на "Елана Финансов холдинг", който отчита завишен интерес към взаимните фондове. Това е един от индиректните (и популярните в България) начини за инвестиране на капиталовите пазари, който не изисква особени познания - парите са поверени на портфейлните мениджъри на фондовете, които ги управляват срещу комисионно възнаграждение.

Раздвижване, което може да продължи през следващите месеци, усещат и на имотния пазар. Алтернативно част от парите могат да се насочат към злато, чужди пазари и др. А неминуемо ще има част, която поне временно ще избере обръщане във валута и складиране по домове и сейфове.

Всеки вложител естествено сам ще взима решението според сумата с която разполага, според целите си, познанията си и поносимостта си към риск. Ясно е обаче и че много бизнеси са гладни за тези пари и всячески ще се опитат да повлияят това решение, за да се включат в битката за 255 хил. клиенти.

Числото беше оповестено от новоназначения от правителството председател на управителния съвет на ФГВБ Радослав Миленков. То звучи като мащабна възможност за привличане на нови клиенти, като на първо място от него могат да се възползват деветте банки, които бяха избрани да обслужват изплащането на гарантираните влогове в КТБ. Най-малкото през техните клонове без каквито и да е разходи за реклама физически ще преминат хиляди души, които служителите им могат да се опитат да убедят да оставят парите си в банката и да им продадат депозити или други продукти.

В действително потенциалът не е чак толкова огромен. По данни, с които "Капитал" разполага, близо около 115 хил. от тези клиенти всъщност имат в банката по-малко от 10 лв. и още 40 хил. са с под 100 лв. Тоест това са реално мъртви сметки, които практиката показва, че в голямата си част остават непотърсени. Като сума това не променя особено картината - реално става въпрос за общо под 2 млн. лв. Като брой хора обаче това означава, че реално хората, които ще се редят на опашки, далеч не са 250 хил., а по-скоро може да се очаква, че през деветте обслужващи банки ще минат някъде около 100 хил. клиенти на КТБ.

Друг ключов момент, който може да определи накъде ще се насочат парите, след като бъдат разпределени от фонда, е размерът на влоговете. Гарантираната сума е до 196 хил. лв., но това далеч не значи, че всички депозити са в такъв размер. Всъщност тези, които ще получат максималната сума, са едва 3300 физически лица, а средната сума на вложител, която ще изплати фондът, е от порядъка на 14 хил. лв. Клиентите - физически лица с под 100 хил. лв., са близо 237 хил. като брой за над 1.5 млрд. лв. Тази раздробеност предполага, че повечето влогове ще са прекалено малки, за да си заслужава клиентите да мислят за други инструменти извън банковия депозит.

Същевременно обаче хората с над 100 хил. лв. са по-малко като брой - 12 хил., но имат малко под 2 млрд. лв. И именно при тях е потенциалът да избират и имоти или други възможности. Въпреки това общото мнение е, че това няма да е е масово и че парите няма да излязат от банките.

Банкерите, макар да избягват директно да прогнозират, са уверени, че малка част от тези суми ще напуснат системата. Увереност им дава както усещането, че КТБ е единичен и изолиран случай, така и реакцията след юнските тегления - статистиката в следващите месеци показва, че постепенно депозитите в системата не само са се върнали, но и са преминали нивото отпреди кризата. Това не са непременно същите клиенти (или например те са изхарчили парите и са вложени от някой друг по веригата), нито пък вложенията са в същите банки, но числата показват доверие в системата като цяло.

Затова и в сектора очакват, че 2/3 от гарантираните влогове от КТБ ще останат в системата, като се допуска, че голяма част от тях ще се разпределят пропорционално в обслужващите изплащането девет банки. Според банкери другата 1/3 от подлежащата на изплащане сума би могло да бъде изтеглена от вложителите като емоционална реакция на всичко, случило се досега. Дори и това да се случи и тези средства да напуснат системата, в рамките на месец ще се върнат обратно, коментират банкери.

Това мнение се споделя отчасти и от представители на небанковия сектор. "Като изключим това, че вероятно една малка част от парите просто ще бъдат изхарчени в резултат на отложени плащания до този момент, очаквам по-голяма част от парите да останат в банките", смята Петко Вълков, изпълнителен директор на "Конкорд асет мениджмънт", който обаче не е толкова сигурен, че притесненията са отшумели. "Друга част от парите вероятно ще стоят далеч от банките през следващата година, тъй като вложителите ще продължават да изпитват опасения независимо от състоянието на банковата система", обяснява той.

"Най-вероятно голямата част от парите ще останат в търговските банки, тъй като обичайно депозитите в КТБ бяха дълги пари, оставени да трупат доходност от лихви. Тъй като сега нивото на страх е много по-голямо, отколкото преди шест месеца, очаквам насочване към по-стабилните банки, чиито собственици могат да разчитат на финансиране от еврозоната", коментира Владислав Панев, председател на управителния съвет на "Скай управление на активи".

Според главния изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян КТБ дълги години е изкривявала пазара по повече от един начин и изчезването й от пазара ще повлияе благотворно на икономиката. Това, че няма да я има, не е чак толкова лошо, особено имайки предвид практиките, които е използвала при отпускане на кредити", каза той на конференцията "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал". А според Добромир Добрев, член на управителния съвет на Райфайзенбанк, липсата на КТБ със сигурност няма да влоши нивото на кредитиране, дори ще го подобри.

Тук най-непредсказуемата част е какъв ще бъде резултатът от сблъсъка на здравословния страх със желанието за висок доход. От една страна, голяма част от вложителите в КТБ очевидно са я избрали именно заради лихви, далеч над пазарните стойности, като в края на 2013 г. тя все още предлагаше нива, достигащи 8%. Затова и за много от тях сегашните предложения на пазара, които средно са малко над 2%, а най-много достигат до 4%, може и да изглеждат неатрактивно. Затова и малцина се наемат да прогнозират дали ще има пренасочване към предлагащите по-висок доход банки като ПИБ и Инвестбанк, които обаче също бяха подложени на застрашителни тегления в края на юни, или ще решат този път да заложат на приеманите за по-сигурни банки с чужда собственост, при които обаче условията за свикналия на високи лихви не звучат примамливо.

Пламен Дерменджиев, който е член на управителния съвет на Търговска банка, смята, че голямата част от парите ще остане в банките, но не се наема да прогнозира дали парите ще се насочат предимно към банки с българска или с чужда собственост. "Според мен основна тежест ще има големината, а не високите лихви. Нашата стратегия е, като разчитаме на доверието в схемата за гарантиране на влоговете, да държим нивата близки до тези на големите банки и да се отличаваме с добро обслужване", обясни той. Според него банките, които поддържат по-високи лихви, разчитат да привлекат част от парите от КТБ и след това в началото на 2015 г. ще ги понижат. "КТБ много изкривяваше пазара и след нея правилата на играта ще се променят. Очаквам банки като ПИБ много повече да се обърнат към ритейл пазара", прогнозира Дерменджиев.

Донякъде надменното мнение на банкери обаче е, че на практика липсват инвестиционни алтернативи. Според тях може с част от средствата

Да се подхрани имотният пазар

но това в никакъв случай няма да е доминантна възможност, тъй като възвращаемостта от наем все още е по-ниска от тази по депозити.

Това обаче силно контрастира с оценките и очакванията на имотните агенции изплащането на гарантираните депозити в банката да доведе до вълна от търсене на апартаменти в София и големите градове. Те виждат сигурно раздвижване на жилищния пазар (но не и за другите сегменти предвид гарантирания таван на един вложител до 196 хил. лв., което няма да даде възможности за по големи инвестиции), което предвиждат да трае между шест месеца и една година, макар и да са скептични за ръст на цените. Основният фактор според тях е, че лихвите по депозитите вече са в порядъка 2-3%, докато при отдаване на жилище под наем могат да се постигнат и 6-6.5% годишна възвращаемост.

Още преди изплащането на гарантираните депозити от КТБ да е започнало, на имотния пазара отчитат ефект от него. Според управителя на агенция "Явлена" Страхил Иванов той се е усетил в момента, в който е станало ясно как, къде и откога ще се изплащат сумите на засегнатите. "Пазарът и дотогава беше активен, но от този момент регистрирахме сериозен ръст на сделките. Хората искат да изпреварят излизането на голяма вълна купувачи на пазара и бързат да подпишат предварителен договор, ако са си избрали имот", коментира той.

Според него случващото се обаче е с отрицателен знак, тъй като пазарът се възбужда от страхове и разколебано доверие в банките, а не от реален ръст на икономиката. По тази причина и ефектът ще е временен - докато масата пари се влее в подходящи имоти.

Според изпълнителния директор на "Адрес недвижими имоти" Георги Павлов първите инвестиции на депозити от КТБ в имоти ще са най-рано в началото на следващата година. И той, и Страхил Иванов смятат, че интересът ще е основно към жилища в София като най-голям и най-ликвиден пазар. Макар и по-слаб, ефект вероятно ще има и върху пазара във Варна и други по-големи градове.

"Аз не мисля, че след изплащането на депозитите до края на годината ще има бум на сделките с имоти. Все пак решения за подобни вложения се взимат по-бавно и премислено", коментира директорът на агенция BULGARIAN PROPERTIES Полина Стойкова. Според нея със сигурност през цялата следваща година, а и след това ще има сериозен интерес и преразпределяне на паричните ресурси. От останалите две агенции очакват ефектът на пазара да се задържи най-малко четири до шест месеца.

Пламен Дерменджиев от Търговска банка също е оптимистично настроен за имотния пазар. "Това обаче индиректно също е добре за банките. Тези, които продават имотите, ще погасяват кредити, което финално отново ще върне пари в банките. Освен това ще подобри и качеството на банковите портфейли, тъй като много от лошите кредити са именно в този сектор", каза той.

Доста по-умерени оптимисти от имотните брокери са борсовите им колеги, може би защото сривът на КТБ прекъсна иначе обещаващо започналата година за капиталовия пазар. Все пак и техните надежди са, че ниските лихви, които при това остават и облагаеми, ще насочат онези, които не спират да искат доходност към борсата.

Според Камен Колчев от няколко седмици в офисите на компанията му има завишен интерес към взаимните фондове. "Непрекъснато получаваме нови запитвания или обаждания от настоящи клиенти, които препоръчват фондовете на свои приятели. Това е нормална тенденция, защото фондовата индустрия привлича с резултати от последните години на фона на намаляващите лихви по депозитите. А сега имаме и обявен данък от 10% през следващата година, докато при фондовете няма", обяснява той.

По негови данни за 2014 досега нови 85 млн. лв. са били вложени в българската фондова индустрия. Всъщност към средата на годината това число е било и още по-голямо, но след кризата с КТБ последваха и тегления от взаимни фондове. Една от причините е, че много от тях се оказа, че са инвестирали освен в акции на банката и на свързани с нея дружества и в депозити. Това може да се окаже и една от пречките пред връщането на доверието към управляващите дружества - месеци наред след затварянето на банката те не съобщаваха на клиентите си за вложенията в затворената банка въпреки големият риск да понесат загуби. По данни, публикувани от "Капитал", при някои фондове депозитите в КТБ са достигали над 20% от активите, което (особено след законовите промени, елиминиращи прихващанията) може да доведе до солидни загуби.

Именно заради общото недоверие във финансовата система Владислав Панев очаква краткотраен ръст на потреблението. "В значително по-малка степен ще видим насочване на пари към ценни книжа или суровини. Не вярвам и кой знае каква част от парите да останат извън финансовата система - в пари в брой "под дюшеците" или директно да бъдат изнесени в чужбина. Въпреки че вече има начини това да стане бързо и евтино", прогнозира той.

Така изглежда, че преките следствия от срутването на КТБ няма да оформят грижливо очертаваната в последните няколко месеца катастрофа за икономиката. Въпреки че всички ще платим чрез заличаването на дългогодишно трупания защитен буфер във ФГВБ и чрез поемането на дълг, еднократната ликвидна инжекция дори може да даде някакъв импулс живот насред очакваната стагнация догодина. Според Камен Колчев години като настоящата отново ни напомнят колко са важни финансовата култура и познанията на хората за управление на лични финанси. Но дългосрочните уроци освен на индивидуално ниво може да са още по-ценни на държавно. Особено ако политиците разберат, че действията и бездействията на регулаторите под политически или корпоративен натиск водят до многомилиардни кражби и създават многомилиардни дупки, каквито вложителите, данъкоплатците и избирателите еднакво не обичат.

  прочети повече статии