България притежава изключителни възможности

Година и половина след присъединяването си към Европейския съюз България прави преоценка на реалността. В страната има стабилен икономически растеж, но все повече се засилва недоволството заради голямата разлика със стандарта на живот и социалната защита в “стара” Европа.

Протестите на потребителите срещу високите цени на горивата в България все още не са започнали. Но планираното увеличение на тока, парното и природния газ, както и на билетите за градския транспорт, може да предизвика недоволство от много по-голям мащаб.

Засега глобалната кредитна криза се отразява умерено на страната.

За 2008 година очакваният икономически растеж е 5%, който остава сред най-високите в Европейския съюз. Най-сериозно засегнат е стоковият пазар, въпреки че много от големите български компании взеха решение да излязат на основните международни стокови борси.

Силният кредитен ръст, около 55% през 2008 година, подчертава силата, с която България се възстановява от икономическия колапс на 90-те години. Умерен спад в нивата на ръста може дори да се окаже полезен и да предотврати прегряването в някои сектори.

Но в страната се наблюдава чувство на изгубена посока в самото начало на членството й в ЕС.

Докато съотношението между външния дълг на страната и брутния вътрешен продукт намалява до 15%, външният частен дълг се увеличава заедно с нивата на жилищните задължения. Въпреки че дългът спрямо БВП е много под средния за ЕС, непостоянните глобални пазари не оставят място за радост, давайки на страната висок настоящ балансов дефицит и възможност за увеличаване на дълга в бъдеще.

Строгата фискална политика доведе до безпрецедентни бюджетни излишъци от над 5% от брутния вътрешен продукт. Но се наблюдава нарастваща нужда от дългосрочно бюджетно планиране, прозрачни процедури за разпределяне на бюджета и пълно съгласуване на валутната и фискалната политика.

Приемането на единната европейска валута бе отложено за 2014-2015 г., въпреки че, технически, инфлацията е единственият критерий, по който България все още не отговоря на Маастрихтския договор. Но новите страни-членки като България, в които действа валутен борд, се нуждаят от ясни напътствия от Европейската централна банка.

Строгите думи от Брюксел трябва да помогнат на реформаторите в София да сложат край на старите зависимости и корупционните практики. Изплащането на еврофондовете ще помогне за започването на ключови инфраструктурни проекти, а междувременно мониторингът отблизо ще окаже влияние върху процеса на реформите. Но настоящото отлагане в плащанията означава, че България вероятно ще остане нетен финансов участник в бюджета на ЕС за 2008 г. Достигането на стандарта на останалата част от ЕС остава изплъзваща се цел.

Традиционните двигатели на ръста показват признаци на умора. Туризмът все още лекува търговските дефицити, но напливът на българските туристи в чужбина бързо рушат неговия ефект. Недвижимите имоти продължават да привличат чужди инвестиции.

Липсата на усъвършенствани и разнообразни пазари на продукция и услуги и недостигът на квалифицирана и неквалифицирана работна ръка хвърлят сянка върху първоначалния блясък на България като инвестиционна дестинация. Въпреки това привлекателността на българската недвижимост и пазари за строителство ще остане силна в средносрочен и дългосрочен план.

Негативните демографски тенденции рисуват мрачна картина: работната сила ще намалее с 50% до 2050 г. Липсата на ефективна имиграционна политика, ниските заплати и слабата вътрешна мобилност на труда и тежката администрация намаляват привлекателността на България в очите на тези, които търсят работа. Правителството трябва да предприеме спешни действия в тази насока.

България е конкурентоспособна в сектори, които са решаващи за глобалната икономика, като транзита на енергийни ресурси, хранително-вкусовата промишленост и земеделието.

Дори нещо повече, надеждите на Европа за диверсификация на доставките на природен газ се възлагат на маршрути, които свързват ЕС с източниците на енергийни ресурси в Каспийския регион и Близкия изток. В този случай България и като цяло Югоизточна Европа играят ключова роля в плановете за енергийна сигурност на ЕС.

България има едно от най-ниските нива на данъци за авоари и приходи. Това поощрява все повече компании да излязат на светло.

Друг индикатор за нормални икономически условия е, че динамиката на икономиката е до голяма степен зависима от политическите събития. Но реални усилия за реформи и уверено ръководство са необходими за позитивния ефект от членството в ЕС, който повечето българи очакват.


Разгледайте нашите горещи оферти
  прочети повече статии