Челопек, Околчица, Черепишки манастир

Сред непристъпните зъбери на Врачанския балкан, на около 10 км южно от град Враца и на 3 км едно от друго, се намират китните планински селца Паволче и Челопек. Освен че е известен с прекрасната си природа и гостоприемни жители, районът около селата е историческо място. На 10 км нагоре в планината е връх Околчица и падината Йолковица, където е прострелян поетът и революционер Христо Ботев в последната му битка с поробителя. Цялата територия на Врачанския Балкан помни епичните битки на шепа четници с многобройните османски орди. Множество кръстове се издигат по скалистите върхове, за да напомнят героизма и паметта на самоотвержените борци за свобода. Този магнетичен район, изпълнен история, легенди и предения, е вдъхновявал големите български писатели Иван Вазов и Алеко Константинов.

За да може човек да обиколи и опознае тази уникална местност, трябва много време, а дългогодишните участници в похода „По стъпките на Ботевата чета” казват, че всеки път преоткриват тези места. Нo колкото и малкото време да се отделили за посещението на Паволче, Челопек, Околчица и Черепишкия манастир, ше ви бъде достатъчно, за да почувствате чара и величието им.

Беше сутрин, когато паркирахме на площада в село Челопек, пред храма „Св. Димитър” и къщата музей на Баба Илийца. Селото остава завинаги в историята именно заради тази своя жителка, която минава през множество премеждия, за да спаси живота на оцелял четник. Историята е описана подробно в разказа „Една българка” на Иван Вазов. От някъде се носеше колоритна народна музика, която огласяваше целия площад. Запътихме се към туристическия информационен център, откъдето идваше и музиката, за да разберем как точно се стига до местата, които ни интересуваха. За наша изненада обаче вътре бяхме посрещнати не от чиновник, а от дузина възрастни дами, местните сладкогласни певици. Преди да успеем да реагираме пред нас бяха сложени подноси с домашни сладки и соленки и докато настоятелно ни подканяха на трапезата, научихме цялата история на „Клуб на пенсионера” в село Челопек, за обичаите и нравите на застаряващите му членове, за тяхната най-голяма страст – изпълнението на народни песни, няколко от които изпяха специално за нас. И досега не можем да си обясним, как тези жени успяха едновременно и да пеят, и да ни разкажат за себе си и ежедневието си, но чак след около 10 мин. преглътнахме по курабийка и успяхме да попитаме това, което ни интересуваше. Веднага ни обясниха, до най-малка подробност, откъде и как да минем и за колко време ще стигнем. След като ги послушахме още малко, жените сърдечно ни изпратиха, давайки ни последни наставления и напътствия и естествено ни поканиха да ги посетим отново.

Потеглихме в планината към историческия връх Околчица и след около 10 минути по криволичещ и живописен път стигнахме до 35 метровия кръст, издигнат на върха в чест на ботевите четници и техния подвиг. В този момент около кръста се бяха събрали деца от плевенското училище „Христо Ботев”, дошли до тук с автобуси, за да почетат паметта на патрона на училището. Огледахме мястото, където се е разразила последната битка на четниците, но видяхме само, скали, върхове и растителност. В този момент към нас се приближи човек, който явно беше забелязал неориентираните ни погледи. Оказа се, че придружава училищната група и че е многократен участник в похода „По стъпките на Ботевата чета”. Така съвсем случайно попаднахме на отличен екскурзовод. Той ни показа мястото, откъдето четата е дошла, обясни ни как са били разпределени бойците, откъде са се задали турските орди и колко неравен е бил боят. После ни упъти към падината Йолковица, където е прострелян Христо Ботев. 200 души са били изложени на непрекъснат обстрел от всички страни и въпреки това удържат позициите до смъртта на техния водач.

Спуснахме се отново към село Челопек и малко по надолу до село Паволче. В това село има няколко чудесни къщи за гости, които в комбинация с красотата наоколо са предпоставка за идеална почивка. Трябваше да продължим по пътя си.

Отново прекосихме Челопек и се отправихме към известния Черепишки манастир. Намира се на около 10 км южно от Челопек и съвсем близо до село Люти брод. Забелязохме манастира още от пътя. Разположен е на брега на река Искър в подножието на скалните отвеси в Искърското дефиле. Когато се разходихме из светата обител, разбрахме защо тук именити творци, като Иван Вазов и Алеко Константинов, са почерпили вдъхновение за много свои произведения. Черепишкият манастир не впечатлява с мащабност и размери. За сметка на това спокойствието в него е завладяващо. Едва ли мога да опиша по-добре това място от Алеко Констанинов: „А хубав е наистина; боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери…” (от пътеписа „В българска Швейцария”). Тези думи са написани преди повече от 100 години, но усещането и атмосферата в манастира са неподвластни на времето. И днес скалите се извисяват, реката напевно ромоли, а славеите огласят цялата местност.

Не мога да не спомена Вазовия кът, вляво от главната черква, както и забележителния, малко зловещ храм-костница. Той представлява буквално залепена за скалите кула, в чиито връх за събрани костите на борците за свобода. Приятно ни изненада и фактът, че манастирската магерница (кухня) е устроена като механа и в неповторима обстановка се сервират манастирски гозби. След като се убедихме в превъзходния им вкус с огромно нежелание и лека тъга потеглихме към София, но сме сигурни, че следващият път ще поостанем.

Вижте офертите за недвижими имоти в региона.
  прочети повече статии