Магурата - мистика в недрата на земята

В България има множество пещери, отворени за посещения. Всички те са единствени по рода си със своя пещерен свят, обитатели, образувания, цветове и звуци. Имал съм възможността да посетя няколко пещери, но всеки път с огромна група, което убива огромна част от подземното изживяване. Съвсем скоро обаче, отидох до пещерата Магура, която се намира в северозападна България на около 180 км от София, на 35 км югозападно от гр.Видин и на 2 км от село Рабиша.

Eкипът на VisitBulgaria.NET посетихме пещерата на връщане от командировка в град Видин. Беше делничен ден и за наша огромна радост на входа на пещерата нямаше купчеща се и вдигаща шум тълпа. Всъщност ние бяхме единствените посетители за деня, до този момент, което накара уредниците на Магурата да се почудят дали да ни пуснат вътре. Накрая постигнахме споразумение: лишихме се от услугите на екскурзовод, но за сметка на това ни пуснаха в пещерата съвсем сами, което за нас беше като сбъдната мечта. Сами в подземния свят, където спокойно можехме да разпънем статива си и да снимаме на воля, без да ни притесняват другите туристи.

Тези, на които им предстои да посетят пещерата през топлите месеци, трябва да знаят, че малка дупка сред стълбите, е дом на една не много малка пясъчно кафява пепелянка, която зърнахме за малко, така че повече внимание от страна на посетителите не би било излишно. Красивата змия се оказа сериозно предизвикателство за нервната система на дамската част от компанията ни, но момичетата все пак преодоляха страха си и с няколко огромни подскока се озоваха на входа на пещерата. Там екскурзоводката ни обясни маршрута и как да запалим осветлението за различните зали, пожела ни приятно прекарване и ни остави.

Удоволствието да си сам в пещерата има и своя недостатък. Няма екскурзовод, който да ти разкаже историята, геологията и други подробности, но пък за сметка на това може да оставите всичко на въображението си. А средата определено създава предпоставки. Иначе за обща информация – Магура е една от най-големите пещери в България. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина), а общата дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток - северозапад и три странични разклонения. Отделните зали имат колосални размери - дължина над 200 м, ширина повече от 50 м и височина над 20 м.

Така или иначе ние останахме сами в пещерата, а пред нас се разкри цялото великолепие на „Триумфалната зала”. Поехме по обозначения маршрут. Малко след нас влязоха мъж и жена, които ни настигнаха и бяхме заедно почти през целия път. Не мога да кажа през какви точно галерии и зали минавахме, мога само да призная, че скитахме в един приказен и мистичен свят, изящно подчертан от електрическото осветление. Известно е, че Магурата е била обитавана от хора още преди 12 хиляди години, но много по-силно се усеща, че пещерата е била по-скоро светилище – навярно на Великата богиня-майка или пък на владетеля на подземното царство, кой знае. В недрата на земята се връщаш хиляди години назад, притаяваш дъх, сгушен зад някое образувание и наблюдаваш как древен жрец извършва кървав ритуал, а наоколо хората са се прострели по очи и молят боговете за милост. Видението ни е прекъснато от тъмна сянка, която минава покрай нас – прилеп, изконен обитател на мрачния свят.

Озовахме се в „Залата с рисунките”. Приятелите, които бяха идвали тук и преди, ме осведомиха, че стенописите са правени с гуано (изпражнения на прилепи). Изображенията представляват ловуващи мъже, танцуващи жени, слънчев календар и др. Те са сложни композиции и са свидетелство за интелекта на древен народ с идеи идеологии, религия. Точно тези рисунки характера на пещерата на светилище през много продължителен период от време - от неолита до желязната епоха.

Стигнахме до „Залата на Падналия бор”, като преди това минахме през други галерии и зали. Изведнъж дочухме непознати красиви и нежни звуци, но веднага след като завихме към залата видяхме, че това са мъж и жена, които се възползваха от уникалната акустика и пееха.

Продължихме нататък, като не спирахме да се дивим на невероятните форми, сталактити, сталакмити и сталактони, изваяни в скалата, докато накрая съзряхме слънчева светлина. На изхода обаче ни очакваше финално препятствие. Около 1,5 метрова змия се беше изтегнала лежерно на метри от изхода. Няма да споменавам реакцията на момичетата, които в този момент се чувстваха като обградени. Внимателно заобиколихме този своеобразен пазител на пещерата, който при по-внимателен поглед се оказа смок – красив и достоен представител на вида си.

Веднага щом излязохме от Магурата пред нас се разкри Рабишкото езеро. Този прекрасен, естествен воден басейн е най-голямото по площ вътрешно езеро в България. Има тектонски произход, а дълбочината му достига до 40 м.

Така завърши нашето приключение в красивата и интересна пещера Магура, от което безспорно ще останат незабравими спомени.

Вижте офертите за недвижими имоти в региона.
  прочети повече статии