Съкровищницата България

България се нарежда на призовото трето място по културно-историческо наследство в Европа. По брой и разноо­бразие на културно-исторически паметници пред нас са само Ита­лия и Гърция.

Съкровищницата България остава далеч назад по популярност от средиземноморските държави, въпреки че е земя на седем цивили­зации - праисторическата, древно-гръцката, римската, древнотракийската, византийската, българската и ислямската.

Седем велики цивилизации и гри­жата за опазването на оставеното от тях богато културно-историческо наследство пада върху плещите на държавата. А тя е богата на исторически съкровища, но бед­на за тяхното опазване, реставри­ране и рекламиране.

Повече от 40 хиляди са реги­стрираните недвижими паметници на културата в България, а в държавните и общински музеи се съх­раняват повече от 5 млн. движими.

Колко туристи виждат това на­ционално богатство обаче не се знае. В България липсва статистика колко чужденци идват, за да видят тракийските чудеса, средновековните крепости, римските бастиони, старите манастири и какви са приходите от тези посе­щения.

Държавната агенция по туризъм определи развитието на култур­ния туризъм за приоритетен през следващата 2008 г. Културният туризъм привлича по-платежоспособни туристи и носи повече при­ходи, освен това няма сезонен характер.

Този вид туризъм в световен ма­щаб е много по-печеливш от морския и планинския, на които основно разчита нашата страна.

Единственият критерий за броя на туристите е броят на посетителите на музеите. Но общо число за това няма, пък и то не отчита съвременните реалности. Стара­та българска столица Велико Търново например отчита 20% ръст на туристите - повече от 310 хиляди са разгледали музеите там минала­та година. Но пък не се знае колко хора са видели Перперикон, Татул, Долината на тракийските царе. Тракийското чудо Перперикон на­пример е все още безплатна туристическа атракция, само за около месец тази година има 100% ръст на туристите в сравнение с мина­лата година, когато е имало повече от 150 хиляди посетители, е изчислил археологът проф. Николай Овчаров.

Националният исторически му­зей отчита невероятен бум в посещенията - само за 6 години има шесткратно увеличение. През 2000 г. музеят е посетен от 33 960 души, докато през миналата година бро­ят им е 184 352. Много явно е от­четен интересът на чужденците към съкровищата в музея - преди шест години броят им е 4316 души, докато през 2006 г- те са вече 27 250. Нарастващият с бързи темпове интерес към Националния исторически музей обаче не дава пълна картина за цялата страна.

Но и липсата на статистика за брой на туристите и приходите от културен туризъм в цялата страна далеч не е най-важният проблем.

Закон за опазване на културно-историческото наследство се подготвя вече 15 години, докато в съ­щото време липсват правила и регулация за частните колекционери и собственици, често попадащи във фокуса на медийния интерес. Законът за опазване на културните па­метници е от 1969 г. и не отговаря на съвременните условия.

Липсва адекватна държавна политика и участие на неправителствените организации и бизнеса в процеса на опазването на културно-историческото наследство.

Според експертите трябва да се определят приоритетни памет­ници на културата и те трябва да бъдат финансирани от държавата. За останалите да се прецени кои трябва да се поемат от общините, кои да станат обект на публично-частно партньорство.

България може да печели милиони от културен туризъм, но няма никаква стратегия за това, катего­рични са експертите. В европейските страни например законово е регламентирано опазването на ландшафта - при социализацията на паметника този, който ще го използва и ще печели от това, трябва да разположи туристическата инфраструктура така, че да не нарушава ландшафта. Ако има една крепост или манастир, хотелът трябва да е на разстояние поне километър.

В Европа например съществуват национални тръстове за опазване на културно-историческото наследство още от 30-те години на миналия век. Това са независими и неправителствени организации, чи­ято грижа е стопанисването и уп­равлението на природни резервати и паметници на културата. Те се самоиздържат, но и разчитат на държавни субсидии.

В България все още такъв тръст няма, тъй като липсва нормативна уредба за публично-частното парт­ньорство за опазване на културно­то богатство.

Проект на Държавната агенция по туризъм, който трябва да се реализира тази година, предвижда ин­вентаризация на всички културни обекти в страната и адаптиране на публично-частното партньор­ство към туристическите дей­ности.

Шейсет и пет на сто от предви­дените за туризма евро средства пък по оперативните програми са за възстановяване на културно-исторически обекти.

Досега има само две европрограми, финансирани по ФАР, които са директно насочени към развитие­то на културния туризъм в Бълга­рия, като чрез първата са реали­зирани проекти на обща стойност 4726 млн. евро. За реализацията на втората са заловени 5,4 млн. евро. Тя тепърва предстои и с нея се предвижда реставрацията и туристическата инфраструктура на около 26 старини в пограничния район с Гърция. По много от проектите са договорени експерти от Гърция, която е всепризната с капацитета си в тази сфера. Тук оба­че проблемът остава инфраструк­турата, защото липсват пътища и контролно-пропускателни пунктове между България и Гърция, а това е сериозна пречка пред туристическия поток от двете страни на границата.

А това е границата между две от най-богатите страни в Европа по брой и многообразие на културно-историческо наследство. Съкровищницата на България засега оба­че остава непозната за останалия свят.

Вижте оферти за недвижими имоти в района на Велико Търново.

Вижте оферти за недвижими имоти в района на Перперикон.
  прочети повече статии