Балканско село с 14 махали очарова с уют, романтика и български дух

Село Черни Осъм е едно от най-живописните кътчета в България. Разположено е в Троянския Балкан на границата между Предбалкана и Стара плани­на, в пазвите на националния парк „Централен Балкан". Над селото на територията на парка се извисяват два от най-високите балкански исполини - върховете Голям Купен (2169 м) и Левски (2166 м). В подножието на втория от тях извира река Черни Осъм, дала своето име на първото селце по пътя си. То е едно от малкото ос­танали девствени места в бързоразвиващия се високотехнологичен свят. Със своята уникална природа и жители, запа­зили старите български обичаи, е удачен избор за отдих от всекидневните проблеми.

Селото е създадено преди 300 години от свободолюбиви и непокорни българи. Не един път Апостолът на свободата Васил Левски е намирал убежище тук. В района на селото са Нацио­налният парк „Централен Балкан" и резерватът „Стенето", алпийска местност с чудни отвесни скали, по които растат ели, докосвани само от ветровете. По скалите се катерят диви кози. Има благородни еле­ни, сърни, мечки, глигани и дру­ги животни. Във висините се вият орли.

Само на 2 км от центъра на Черни Осъм са стените на Троянския манастир - трети по големина в Бълга­рия след Рилския и Бачковския. Той е една от най-тачените български светини, паметник на културата с национално значе­ние. Най-ценното, което можете да видите тук, е чудотворната икона на св. Богородица Троеручица в храма „Св. Успение Богородично". Той е изог­рафисан от най-видните представители на Самоковската художествена школа - Захари и Димитър Зограф, а забележителният иконостас е дело на тревненски майстори. В манастирския музей интерес представляват скривалището на Васил Левски, троянската битова стая от Възраждането, стаята на цар Борис III и бога­тата колекция дарове и църковна утвар, пренесени от старата манастирска църква. Най-старата манастирска постройка е скитът „Св. Николай Чудотворец" (XVIII в.), кацнал на една височина над махала Миленча, а изкачването до него е истинска туристическа атракция. Срещу Троянския манастир е запазена и старата гостоприемница – днес механа „ Манастирска бара", известна като „ханчето на Ванчето". Тук можете да опитате тра­диционни манастирски специа­литети, а Ванчето ще ви покаже как се тъче на дървен стан и как се баросва изтъканият китеник на манастирската бара.

След като разгледате манас­тира, се отправяте към село Черни Осъм. По пътя край буй­ните води на реката на една скала вдясно от пътя ще зърне­те бронзовата „сянка" на орел - символ на селото. Уникалната природа със сигурност ще ви заплени още преди табелата, след която попадате в царство­то на изолацията и спокойствието. Тук обаче няма да скучаете - има много културни, архитектурни, туристически забележителности. Ала за да опоз­наете истински Черни Осъм и да усетите неговата романтика, трябва да останете поне за няколко дни.

Макар да не е известен и голям курорт, мястото отдавна е открито от любителите на природата и селската иди­лия. Първата балканджийска къща, отворила вратите си за гости, е домът на Радю Минков – планинар, алпинист, орнитолог, журналист, кореняк черноосъмец. Наречена почти на шега „Шерпа хотел”, тя предлага уюта и атмосферата на старата селска къща, а домакините ще ви изненадат с вкусни домашни ястия и интересни предложения за при­ятна и незабравима ваканция. Специално внимание заслужават 6-те пешеходни тура до непо­пулярни места в околностите на Черни Осъм, обвити в леген­ди и много романтика, разра­ботени лично от Радю.

Истинската романтика на Черни Осъм обаче е в стари­те махалички Стойновското, Жеравица, Нешковци, сгушени в самите пазви на Балкана. Меч­таната селска идилия ще наме­рите в Стойновското. След като се настаните, е добре да си вземете карта, за да се ориентирате в 14-те съставни махали на селото. Независимо че жителите му са 1200 души, то е разпръснато в радиус от няколко километра, всяка от махалите има някаква интересна история, която я превръща сама по себе си в туристическа забележителност. Миленча е една от най-старите махали на Черни Осъм, наре­чена така по името на първата заселничка. Около 1700 г. монаси от манастира видели пушек от огнище и намерили баба Мила от рода на Раевци в землянка. Близостта на маха­лата до манастира е оказала влияние върху духовността на хората от Миленча и оттук са излезли доста книжовници, духовници и учители. Запазена е къщата на Найден Хасъмски (Терзията), където се е укривал Васил Левски. Неговият син Иван Хасъмски бил близък съратник на Апостола, водил го по комитетски дела из околните села и го изпратил в последния му път към Ловеч и Къкрина... От Миленча е и народният учи­тел Илия Хр. Илиев, учителствал в Черни Осъм от 1954 до 1990 г., създател на Природонаучния музей в селото. Интерес за туристите представлява ате­лието на резбарката Веска, в което те са винаги желани гос­ти.

Гориначево е една от най-малките махали - само със 7 къщи, на 20 минути път източ­но от Миленча. Заселена е пре­ди около 2 века от три семей­ства от село Белиш, откъдето избягали след конфликт с тур­ци. Обитавана до 1960 г., сега тя е безлюдна. Махалата Стругът носи името си от някогашната стружна за стъргане на чутури и гаванки, където имало и две караджейки - воде­ници за мелене на зърно. Иващница е разположена по двата бряга на едноименната рекичка на 3 км източно от селото. Възникнала е преди повече от 300 години. Тогава тук е има­ло параклис на името на Николай Чудотворец, който бил посещаван от хайдушките чети на Сараф Неделчо и Страхил Войвода и затова турците го опожарили. След 1783 г. игуменът на Троянския манастир Паисий го възстановил като днешния скит „Св. Николай Чудотворец", който се намира на 30 мину­ти източно от махала Миленча и е интересен обект за ту­ристи и поклонници. Между двете световни войни маха­лата е населявана от 34 семейства. Сега постоянни жи­тели няма, но е любимо място за наследниците на живе­лите някога тук балканджии.

Усойна е на 4 км от село­то, на 570 м надморска висо­чина. Родно място е на участника в националноосвободителните борби и игумен на манастира архимандрит Макарий. Сега там постоянно живеят само двама души, но наследниците са реставри­рали старите къщи и ги ползват за отдих. Махалата Бъзевото възниква по време на чумна епидемия в края на XVIII в., когато от страш­ната болест хората от по­лето бягали в планината. Дели се на Горно и Долно Бъзево. През 1946 г. жителите са около 40, а сега - 7. Някои от старите къщи са реставрирани и се ползват от собствениците за отдих, а вила „Ани" предлага стаи за нощувка на туристи. В махалата Лешко Присое, обитавана през 1946 г, от 44 души, сега живее само един човек. До Глушка, откъдето можете да съзерцавате най-високите върхове на Троянския Балкан – Ботев, Купена и Амбарица, може да се стигне само по пътеки. Почти няма постоянни жите­ли в махалата Нешковци, край която през 70-те години израства вилна зона. Тук е ро­ден и израснал Дочо Иванов Нешков (1927 - 2000 г) - една от най-забележителните лич­ности на Черни Осъм. Той е създател на уникалния етнографски музей в селото, който с над 2000 снимки, носии, предмети на бита и оръдия на труда разказва за историята и бита на селото и ма­халите. През 1996 г. в една от залите на читалището той създава и постоянна художествена галерия, в която са подредени творби на мес­тни художници. От всички махали на Черни Осъм на най-голяма надморска височина е Високата могила. Къщите й най-напред били използвани за дайми (летни къщи) на идващите да обработват земи­те си, по-късно хората заживели целогодишно тук. Сега е безлюдна. Свързана е с черен път, не е електрифицирана, ползват се местни водоизточ­ници. Само двама души живеят в малката махала Жеравица, в чийто район обаче има две почивни станции. Привлекателно място за излети е махала Кошутината, от която се разкрива чудесна панорама към долината на река Черни Осъм, към старопланинската верига на Централния балкан и особено към върховете Амбарица и Купена.

Ако вече сте изморени от път, да се отбием в ресторант „Колибите". Специалитетите му са паниран патладжан с млечно-чеснов сос, прясна пъстърва на скара от местния рибарник, сачове със зеленчуци, зеленчуци с меса и карантии, маринован език различни видове шишове, печени на дърва, и всичко в порции, които определено са за трима доста яшни на цени обаче за един. Виното всеки може да си избере сам от избата. Безспорно специалитетът е „Троянска сливова", а за десерт препоръчително да опитате биволско мляко с боровинки. За доброто настроение се грижат местни фолклорни певци, а в специален битов кът може да получите практически умения в традиционни занаяти – тъкачество, грънчарство. След като се наспите и отпочинете, най-добрият начин да опознаете истински Черни Осъм и неговите околности е
разходка с велосипед, който може да наемете от магазина в центъра на селото.

Задължително посетете единствения по рода си Природонаучен музей, разположен на двата бряга на реката. Историята му започва през 1956 г., когато Илия Христов Илиев, местен учител по биология, с ученици от природолюбителския кръжок в училището започва проучвателна и събирателска работа. За онагледяване на уроците по биология са препарирани птици и бозайници, които се срещат в родния Балкан. Интересна сбирка, подредена в училищните коридори, привлича природолюбители от цялата страна. През пролетта на 1976 г. тя е разположена в специално построена сграда и от 1 януари 1977 г. е преуст­роена в отдел „Природа" към Окръжния исторически музей - Ловеч. През 1992 г. придобива статут на Природонау­чен музей. В трите зали на музея са показани над 700 експоната. В атракционната зала са експонирани едри бозайници, има записи от песни на птици, рев на мечка, виене на вълк, фотоси в първа­та зала показват природни забележителности от района. В остъклените витрини са пред­ставени всички видове риби, земноводни и влечуги, които живеят в Средна Стара пла­нина. Голям интерес предизвикват колекциите от насекоми и показаните над 120 вида птици. На вто­рия етаж има диорамни вит­рини с големи фотоси, отра­зяващи средата, в която живеят бозайниците. Тук са показани семейство сърни, бла­городни елени, елен-лопатар, глигани, вълци, чакали, диви котки, белки, златки и др. За час в музея могат да се видят толкова животни, колкото в природата трудно ще срещнете за 10 години.

След като приключите с обиколката на музея, може да хапнете прясно уловена от вашите ръце балканска пъстърва на скара, която се приготвя в механата на най-стария рибар на селото Вълчо Бабами. Сега ви очаква първото в България училище за планински водачи, открито на 15 септември 2000г. Идеята за него е на учителите от Черни Осъм, за които планинският туризъм е многогодишна традиция. Утвърдено е от министъра на образованието и науката като техникум, с прием след завършен VIII клас и срок на обучение 5 години, а издаваните свидетелства са легитимни в цял свят. Ще ви бъде интересно да наблюдавате наживо практическите занятия на спасителите в двора на училището, а при желание може и да се включите, за да разберете трудността на тази професия.

Черни Осъм има още един музей, който, макар и не толкова известен като Природо­научният, е също толкова ценен и интересен. Наречен скромно „Фотоархивна и битова сбирка" от своя създа­тел Дочо Нешков, в действителност това е един изключителен етнографски музей, представящ културно-историческото и природно наслед­ство на селото. Влизайки в него, се пренасяш назад във времето и пред теб изплуват образите на местните зевзе­ци - обикновени хора с големи сърца, старата черноосъмска сватба, люлката край огнище­то, селската софра и дървения тъкачен стан, старият метох в центъра, малките занаятчийски работилнички и стружните край реката, во­дениците и казаните за ва­рене на ракия, каракачанските стада из Балкана. А накрая в малката кинозала се потапяш в тайните на ми­тичната златна река Куманица и дивната природа на „Стенето”. Тук чужденците стоят с часове в захлас, твърдейки, че няма друг такъв музей по света. Музей, в който освен кра­сота, стари спомени и малко носталгия има и ароматен старопланински билков чай, и вкусно домашно сладко от горски плодове на изпроводяк. Всъщност, старите занаяти в Черни Осъм, предавани по традиция от баща на син и от майка на дъщеря, са живи и днес, а това, което ще ви­дите показано в „Етъра" край Габрово, тук е начин на живот и поминък за почти всяка къща. Чарът на Черни Осъм са множеството малки занаятчийски работилнички, пръснати из цялото село. Където и да влезете, ще видите как сръчните ръце на старите майстори и техните наследници продължават да създават красота от дървото и вълната, превръщайки ги в оригинални гаванки, чутурки, захлупци, свещници, лъжици, хурки, китеници, черги, възглавници и торбички . А барата (валявица) на семейство Хасъмски, която все още се задвижва с водна сила, продължава да баросва ките­ници като едно време. Черни Осъм си има и художествена галерия, носеща името на вид­ния черноосъмец Пенчо Хаджинайденов – основоположник на Троянската художествена школа. В нея наред с творбите на даровити местни художници от национална Вели­чина като Христо Йонков - директор на Средното художествено училище за приложни изкуства в Троян, и Иван Мутафов - известен български иконописец, живописец и алпинист, могат да се видят и оригиналните дърворезбени фигурки на различни животни от „Стенето", изработени от Дочо Нешков. Гордост за селото е и невероятният са­модеен театрален състав. И все пак най-голямата атракция на Черни Осъм си остава дивата природа на Балкана, в чиито пазви е закътан вторият скит на Троянския манастир -Зелениковец, с лятната резиденция на българския патриарх.

Непосредствено над селото започва царството на нацио­налния парк „Централен Балкан" и една от неговите 9 зелени перли - биосферният резерват „Стенето". Дивите и непристъпни каньони на ми­тичната златна река Кумачица таят легенди за несметни съкровища, а най-голямото богатство всъщност са вековните буки, покриващи повече от половината територия на резервата, изключителното разнообразие на редки и застрашени видове растения и животни, величествените природни феномени Райчова дупка, Птичата дупка, Водната пещера, Хайдушкото игри­ло, Кралимаркова дупка. Черен горски път от махала Нешковци отива чак до природния резерват „Стенето", а оттам маркирана пътека продължава нагоре към хижа „Дерменка" за билото на планината, където минава европейският туристически маршрут Е-3 (Атлантически океан – Карпати-Стара планина-Черно море). До билото най-бързо се стига през хижа „Амбарица" по направление хижа „Добрила'', като първата отсечка от маршрута е подходяща и за конен туризъм. Разяснение за хижа „Яворова лъка" от маркираната туристическа пътека до „Амбарица" води към съседния природен резерват „Северен Джендем” и хижа „Плевен”…

На преди да тръгнете из дебрите на планината, непре­менно се отбийте в новооткрития природозащитен и ин­формационен център за наци­онален парк „Централен Балкан". В Природонаучния музей, където можете да се снабди­те с необходимата карта-пътеводител и да получите подробна туристическа ин­формация за всичко, което ви интересува.

Балканът е сърцето и ду­шата на Черни Осъм! Може би това е разковничето за създаване на първото нацио­нално училище за планински водачи „Васил Левски", алпийски клуб „Черни Осъм", туристически хор „Балканско ехо"
един от най-известните в България, чиято любима песен е химнът на селото „Песен за Черни Осъм". И всичко това е свързано с името на Минко Занковски - майстор на спорта по алпинизъм, заклет планинар, поет и директор на училището в Черни Осъм. За съжаление светилото на Черни Осъм - Минко Занковски, почина миналата година. Беше икона за всички, които го познаваха, съвременен закрилник на българщината в този край.

  прочети повече статии