Няколко декара убежище

Радостина Маркова, Капитал, бр.34

Тази година част от нивите около Бяла за първи път бяха изорани и засети. Гледката прави впечатление на всеки, минаващ по прословутите завои на пътя между Варна и Бургас, защото доскоро земите наоколо не се обработваха. Случващото се край морето далеч не е прецедент, а илюстрация на реална тенденция – насочване на значителни капитали към земеделска земя. Причините са различни – растящото търсене на храни и биогорива в световен мащаб, европейските субсидии, силните години за производството на зърно, стабилизирането на арендния пазар и все още ниските цени на обработваемите площи в България. И не на последно място – все по-осезаемата липса на инвестиционни алтернативи, която върна земята (не само на нашия пазар) в ролята на класически актив убежище в кризата.

Цената на суровината
След две години застой пазарът на земеделска земя се върна към живот. От началото на годината търсенето на обработваеми площи в страната осезаемо нараства, а оттам - и цените, и броят на сделките. Данните на Агенцията по вписванията показват, че през първото полугодие са сключени 27% повече сделки с имоти, като голяма част от този ръст се дължи именно на продажбите на земеделска земя. В същото време Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) отчете, че спрямо миналата година цените на обработваемите площи са се повишили средно със 7 до 15%, а прогнозите са за траен, но умерен ръст.

Като основна причина за това раздвижване анализаторите посочват растящия недостиг на суровини, включително на земеделска продукция, в световен мащаб.
Според доклад на Световната банка, ако населението в света се увеличи с 40%, търсенето на земеделски продукти ще нарасне със 70%. В това число влизат не само храни, но и суровини за производството на биогорива. Ефектът от това потребление е глобална тенденция към поскъпване на тези ресурси и в крайна сметка нарастващ интерес към земеделската земя, на която се гледа като на ограничен и все по-ценен актив. Към това трябва да се добави и ефектът от печатането на пари в големите световни икономики, което води до обезценка на валутите и оскъпява нещата, които не могат да се напечатат, а именно суровини и земя. На българския пазар на земя обаче се отразиха и регионални фактори като забраната за износ на пшеница от Русия миналото лято, която доведе до дефицит на зърно в Черноморския регион. От това спечелиха основно производителите в България, Румъния и Молдова, които компенсираха недостига и в крайна сметка направиха много добри печалби от продукцията си. А част от тези средства по традиция отиват за покупка на земеделска земя. И не на последно място – европейските директни плащания, които се отпускат на единица площ и на практика обезпечават годишната рента за обработваната земя.

Потенциалът за покачване на продажните цени също е силен, още повече че пазарът тръгва от ниска база. Въпреки това засега земята остава встрани от полезрението на масовия инвеститор.

Кой купува
Макар и на пръв поглед примамлива инвестиция, земеделската земя е сложен за покупка и рисков за управление актив. Брокерите поясняват, че цената й зависи не само от размера на парцела, категорията и района, но и от размера на землището и процента обработваеми площи в него."По правило са предпочитани землища с повече арендатори, тъй като това създава по-голяма конкуренция при отдаване на земята за обработка. Така че за успешна сделка трябва да познаваш доста детайлно района и отношенията в него", обобщават от "Бългериан пропертис". Вероятно по тази причина от агенцията уточняват, че въпреки силния първоначален интерес малка част от клиентите им в крайна сметка се решават да инвестират в земеделска земя.

Прочетете цялата статия

Разгледайте нашите оферти за земеделски земи

  прочети повече статии

• Печат
• Безплатен съвет