Тюленово, Камен бряг, Яйла – по скалистия бряг на вечността

За повечето български и чуждестранни туристи Българското Черноморие означава златист пясък, красиви плажове, морски курорти, големи и малки хотели, горещо лято, купон, кръчми и дискотеки. Това разбира се е прекрасно, но ако погледнем малко в страни от нощния живот динамиката на големите курорти, ще открием едно друго Черноморие, чиито брегове са скалисти и непристъпни, почти зловещи и същевременно безкрайно красиви, романтични и примамливи. Става дума за една отсечка от бреговата ивица на север от нос Калиакра.

Става въпрос за района около селата Тюленово и Камен бряг. Там времето като че ли е спряло. Само шумът на някоя селскостопанска машина далеч в полето или моторът на малка рибарска лодка, която се подава иззад скалите, могат да ви извадят от това усещане.

Село Тюленово е на около 100 км северно от Варна и на на около 40 км от нос Калиакра. До него се стига по шосето от Шабла за Калиакра. На пръв поглед не е нeщо особено. Но това трае само докато стигнете до брега или, за да сме по-точни до скалните отвеси, в които се разбиват вълните на изумрудено синьото море. Мястото изобилства от подводни пещери и е много популярно сред гмуркачите и водолазите. Липсата на плажна ивица не ощетява местността, а напротив. Това определено е допринесло за съхраняване на облика на района и опазването на обитателите му. Тук може да срещнете ято корморани, кацнали на малка скаличка в морето. Името си селото получава заради пасажите от тюлени монаси, които обаче от 50 години са само мит. Старите рибари разказват, че някога тюлените влизали направо в мрежите и ядели рибата наготово, затова и хората щом хванели малко тюленче, го налагали с пръчки по перките, за се отучи да краде. Не се знае дали това е истина, но е много жалко, че по тези брегове вече няма тюлени, които да се излягат на припек под слънцето. Все още обаче има делфини, но като всяко прекрасно нещо, се срещат изключително рядко. За сметка на това наоколо непрестанно летят чайки, гларуси, врани, лястовички и още куп, често срещани или пък редки птици.

След като се поразходите по ръба на скалите, може да потеглите на юг, към Камен бряг. Там обстановката не е по-различна. Красиви отвесни скали, синьо море, което се слива с още по-синьото небе и те извежда в безкрая на вечността. Тук има повече тераси и скални ниши, които стават убежище на любителите на нощуването на палатки. Непосредствено до Камен бряг в южна посока е архитектурният резерват „Яйла”. Невероятна, терасовидна местност, на чиято площ е съществувало праисторически „град” с повече от 100 скални жилища. Има следи от късноантична крепост, светилище и гробници. Мястото е било известен лозарски район, свидетелство за което са останките от антична винарна.

Навътре, някъде из гъстата растителност, се намира скалният манастир „Св. Константин и Елена”. Намерените в Яйла олтари и светилища и до днес поставят много въпроси пред учените за обичаите, нравите и културата на хората, които са се кланяли тук. Отговорите навярно знаят само моретo, вятърът и скалите.

Именно морето вятърът и скалите могат да те накарат да се влюбя в това диво място, което силно се надявам да си остане такова. Със сигурност ще се върна тук и то не за един ден, а може би за седмица и ще бъда с приятели, палатка, и много добро настроение, за да преживея нещо, което сигурен съм, ще е трудно да се опише, но аз все пак ще опитам.

  прочети повече статии