Зазидани с дългове

"След като приключим финансовата година без проблем, може да започнем нов бизнес - събиране на лоши вземания. Доста опит от първа ръка натрупах през последните месеци." Това споделя Михаил Чобанов малко преди разговора ни да бъде прекъснат от поредното позвъняване на един от двата мобилни телефона, които стоят на масата. Основната дейност на компанията му - Bulgarian Properties, е посредничество в сделки с недвижими имоти и няма нищо общо със събирането на дългове. От няколко месеца обаче той лично се е нагърбил с нелеката задача да събира парите, които строителни компании и инвеститори имат да му дават. Най-малкото за да може да се разплати с дружествата, на които неговата фирма дължи суми.

"По принцип аз трябва да имам тези пари, защото съм ги изработил, но де факто ги нямам и затова сега правя всичко възможно, за да ги имам", лаконично обобщава ситуацията Чобанов. Питам го защо не заведе дела и не си прибере дължимото по съдебен път. Отговаря ми първо с нервен смях, а след това споделя, че това е "най-най-последният вариант". След поредната замислена пауза обяснява, че периодът от започване на съдебната процедура до реалното получаване на парите може да е повече от година, а именно сега наличните средства са от изключителна важност. Затова и предпочита да постигне извънсъдебно споразумение как и кога ще получи средствата си. Най-добрият вариант, разбира се, е да вземе сумата веднага и в брой. Но ако инвеститорът няма кеш, е склонен да се съгласи и на бартерна сделка, разбира се, при добра отстъпка от цената на имотите, които получава.

Най-стряскащото в историята на Чобанов всъщност е, че тя не е само негова. Вследствие на финансовата криза и затягането на банковото финансиране нивата на междуфирмена задлъжнялост в сектора на строителството и недвижимите имоти се увеличи рязко и вече повлича по веригата и свързани сектори като производството на строителни материали, мебели и дори транспортни компании. А така по веригата не е ясно къде ще му излезе краят и за каква част от участниците в нея той няма да е фатален.

До затрудненото положение се стигна естествено заради финансовата криза. Банките поголовно започнаха да отказват кредити само като чуят думата имоти. Инвеститорите пък от месеци имат по-малко продажби. Друг проблем в сектора е, че заради бума през последните години много предприемачи и строителни компании имаха свръхоптимистични очаквания и вложиха парите си в прекалено много терени и нови обекти. Заради всички тези причини наличните пари в бранша сякаш се изпариха.

Няма пари, има проблем

Доскоро банките бяха неизменна част в инвестиционния процес в сектора. Отпускаха основната част от финансирането, необходимо на инвеститорите в даден проект, осигуряваха оборотните средства на строителните компании и в същото време кредитираха купувача. След това парите се връщаха обратно по веригата от крайния потребител към инвеститора, а оттам към строителя. Към веригата трябва да се добавят и производителите на строителни материали, вносителите на камиони и други машини и техника, заводите за мебели, консултантите и брокерите на недвижими имоти.

Самите строителни фирми също имат известна вина за липсата на свежи пари в системата. "С кредитите, които отпускахме за оборотни средства, строителните компании финансираха свои дългосрочни инвестиции", казва Мартин Гигов от Уникредит Булбанк. Без заеми компаниите се оказаха в ситуация да се финансират една друга. А пък те нямат пари, защото обектите не са завършени и няма на кого да продадат, защото пазарът замря.

При пътностроителните фирми и техните поддоставчици проблем създава и държавата. "Най-лошият играч в този случай е държавата, която обикновено бави плащанията около шест месеца. Доскоро обаче банките играеха ролята на буфер в тази верига и плащаха на база свършената работа. От два месеца обаче отказват да го правят", обяснява Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. Той допълва, че доскоро забавянето на плащанията от страна на държавата е било компенсирано не само от банките, но и от частните инвеститори в други строителни обекти. Сега обаче се наблюдава замразяване на активността им и оттам проблемът се задълбочава.

"Нашата практика през последните месеци показва повишаване на задлъжнялостта между фирмите в строителния сектор. Като цяло строителните компании, наши клиенти, не увеличават броя на случаите, за които ни търсят. Затова пък все повече фирми от сектора търсят съдействието ни", обяснява и Райна Миткова-Тодорова, изпълнителен директор на компанията за събиране на просрочени вземания "ЕОС Матрикс". Според нея обяснение трябва да се търси, от една страна, в световната финансова криза, а от друга - в цялостния спад в строителството, който ще придобива все по-големи размери.

Така обаче се образува нова верига. Критично високото ниво на просрочените дългове между фирмите води до недостиг на финансови средства в коректните търговци, влошава техните възможности да се задържат на пазара и ги кара също да станат некоректни към своите контрагенти, към данъчните служби, осигурителните фондове, работниците. Оттам се бавят и плащанията към държавата.

Голфъри по принуда

Каква е задлъжнялостта в сектора не може да се каже точно. Не само защото никой не води статистика за хилядите строителни фирми, а и защото част от тях са започнали да си уреждат сметките на принципа на бартерната търговия. Росен Плевнелиев от немската строителна компания Lindner разказва, че все по-често става свидетел на инвеститори, които се разплащат с доставчиците си, като им предоставят жилища, строителна услуга или стока, която компанията произвежда. Тази тенденция към момента най-ясно се забелязва при ваканционните имоти, защото продажбите там спаднаха най-рязко и най-рано, а вследствие на това банките почти напълно спряха финансирането на подобни проекти. В сектора дори се шегуват, че все повече строителни компании и посреднически агенции стават "голфъри по принуда". Кога и на кого ще продадат новите си ваканционни апартаменти, за да разблокират средствата си, не е ясно.

Бартерната търговия в сектора обаче има и друго изражение. Инвеститорите вече усетиха, че много строителни фирми стоят без работа и започват да се възползват от тази им слабост. Предприемачите още при договарянето на изграждането предлагат само апартаменти, а не и плащане в брой. И съгласни на подобна сделка не липсват.
Всъщност задлъжнялостта в строителството не е ново явление. Тя беше силно изразена през 90-те, когато банките още не бяха започнали да отпускат кредити. Сегашната ситуация плашещо напомня на тези времена на забавени разплащания. Дори през миналата година, когато секторът беше във възход, 30% от 70 млрд. лв. междуфирмена задлъжнялост се падаше именно на имотния сектор. Това сочи изследване на Българската стопанска камара (БСК).

Първите жертви

"Малките и средните предприятия са най-уязвими в тази ситуация. Големите компании имат вече натрупани средства и обеми на работа, които да компенсират забавянето по плащанията и ще оцелеят. Малките фирми ще потънат или в сивия сектор, или ще фалират", смята Божидар Данев от БСК. Подобна е и прогнозата на Камарата на строителите. В техните сметки се казва, че в близките две години се очаква около 1500 фирми да прекратят дейността си от общо 5 хиляди в сектора. Затова и от специализираните бюра за събиране на просрочени дългове смятат, че най-добрият начин една компания да се предпази от проблеми с просрочени вземания е да поддържа непрекъснат контакт със своите контрагенти, партньори и доставчици.

  прочети повече статии