Къща на село - всеки може да си позволи

Имам интерес да купя къща край Пловдив, на около 30-40 км, в китно хубаво селце. Нужна ни е не много голяма, но да има двор и да е стабилна. По възможност да бъде тухлена, с ток, вода, баня и тоалетна. Да не подлежи на основен ремонт, а евентуално само за освежаване. Да става за настаняване веднага. Цена – до 16 000 лева.

Това е една от множеството обяви, които все по-често могат да се видят в интернет. Вече не само чужденците са разбрали предимствата на хубавата селска къща, но и българите, които сега са основният купувач на позамрелия пазар. Кризата е на път да спре процеса на масовата миграция от селото към града и да обърне посоката. Причинната се крие в предимствата, които дава селският имот.

Какво по-хубаво от това да си купиш тухлена къща с английски двор, място за паркиране, спокойствие, избягвайки от панелната джунгла и мръсния градски въздух, коментира Николай Мирчев, собственик на добричката агенция за имоти „АВЕ Факта”. Към това трябва да се добави и почти наполовина по-ниската цена на къщата на село в сравнение с тези в близкия областен център. Това са единият тип купувачи. Другите са тези, които не се чувстват комфортно в презастроените курорти и търсят повече зеленина и тишина, която всеки може да си позволи, коментира Полина Стойкова, оперативен директор на агенцията за имоти „Бългериан Пропертис”. По думите й от миналата година не само софиянци почиват на село, а все повече хора от цялата страна. Към активизирането на интереса към селските имоти трябва да се добави и спадът в цените, който на годишна база е над 35%. Ако през миналата година сделките са се сключвали на цени средно от 30 800 евро, през първото тримесечие на годината цената е 19 890 евро, показват данните на „Бългериан Пропертис”.

„Горещите” села

Интересът към закупуване на селски имоти от страна на потенциални купувачи продължава да бъде насочен основно към имоти около София, Пловдив, Стара Загора и другите големи градове, както и близо до морето – Варна, Бургас и Добрич и в планинските райони – Велико Търново, Габрово, Гоце Делчев. Чуждестранните купувачи продължават да се интересуват от имоти около Видин, Елхово и Монтана, а напоследък все повече и около района на Плевен, където цените са изключително атрактивни. Интерес, предимно инвестиционен, има край селата около Белене заради изграждането на втората атомна централа. Край Пловдив традиционно голям интерес има към имотите в Марково, но там къщите са скъпи. Новите предпочитани места са Куклен, Старо Железаре и Черничево.

Купувачите

Българите и чужденците са двете основни групи купувачи, които имат различни предпочитания към селския имот. Една част от българите търсят селски къщи до 20 км от големите градове за постоянно пребиваване. Тези имоти можем по-скоро да причислим към категорията жилищни селски, а не ваканционни, коментира Полина Стойкова. Това са обикновено семейства с деца, които търсят спокойствие и зеленина, но и да са близко до големия град, където работят. Другата тенденция сред българите е покупка на селски имоти не до града, в който живеят, а край морето или в планината. Те търсят регулирани парцели в селата, на които да си построят къща по свои предпочитания. От една страна, инвестицията в парцел обикновено изисква по-малък бюджет. Освен това строителство може да почака, като в същото време купувачът няма да има големи грижи по стопанисването на имота. И накрая един ден собственикът ще има къщата, за която е мечтал, вместо да прави ремонт на купена стара постройка, изброява предимствата Стойкова.

Проблемът засега на пазара на селски имоти е, че въпреки търсенето все още не могат да се срещнат позициите на купувачи и продавачи, коментира Мирчев. Българите са готови да платят между 10 000 и 15 000 евро за къща около големите градове, показват данните на „Бългериън пропъртис".

В същото време продавачите държат високи цените, особено в района на Пловдив и край Велико Търново и за момента не са склонни да правят отстъпки, коментира Николай Пехливанов, собственик на „Грийн лайф", която инвестира и във ваканционни имоти. Това е и причината много трудно да се стига до сделки, единодушни са участниците в този пазар. В същото време има предлагане на къщи по 1000 - 2000 лв., и то в не лошо състояние, но те се намират в села далеч от областните центрове - на 50 - 100 км, с лоши пътища и почти липсваща инфраструктура, посочи Мирчев.

Чужденците за разлика от българите считат по-малките и уединени села за предимството и затова купуват евтини къщи. Те се интересуват от селища, съхранили духа на времето, когато се е водел природосъобразен и спокоен живот. Предпочитат големи дворове - над 2000 кв.м, и не отдават голямо значение на къщата за разлика от българите. Чуждите купувачи са предимно на средна и предпенсионна възраст, с пораснали деца. Те купуват селския имот с цел да прекарват тук по няколко месеца в годината. Някои се местят и за постоянно в България, дори имат желание да участват в изборите. Причината за това е високата цена на живота в техните страни и постоянната несигурност, особено в условията на сегашната финансова криза.

Другият тип чужденци са инвеститорите. Те изкупуват стари селски къщи на ниски цени до 10 хил. лв., след което ги ремонтират. После ги продават на много добри цени отново на чужденци и дори на българи. Тези продавачи обаче са много агресивни, гъвкави в преговорите с потенциални купувачи и склонни на отстъпки, посочи Пехливанов. Данните на „Бългериън пропъртис" са, че 30% от сделките продължават да се сключват с британски граждани - предимно покупки на евтини селски имоти. Останалите са много разнообразни националности - руснаци, гърци, холандци, немци, турци, поляци, румънци, норвежци. В района на Видин по данни на местни агенции, предимно в селата край Дунав, има покупки и на жители от Нова Зеландия, но те са единични.

Ваканционни комплекси

Преди търсенето на ваканционни имоти беше концентрирано главно
по Черноморието и планинските курорти, резултатът е известен на всички - свръхзастрояване и свръхпредлагане, коментира Йоав Шенхар, управител на българския офис на израелската група „Тидар".

Според него това ще ориентира бизнеса с ваканционни обекти към вътрешността на страната и към по-малки проекти. Бизнес логиката е, че при тези проекти липсва проблемът с пренасищане на пазара и на застроената площ. Освен това те са щадящи природата и личното пространство. Селските ваканционни проекти не носят бързи печалби на инвеститорите и забогатяване „за една нощ". В този смисъл на пазара ще останат сериозните инвеститори, коментира Шенхар.

Израелската група е в процес на реализация на именно такъв проект в Арбанаси. Той е замислен като етнографски ваканционен комплекс и целта е да се развие като курортно селище. По проект е заложено изграждането на затворен комплекс от къщи в традиционния за селото стил. В първата фаза ще бъдат построени 42 къщи, а на втората фаза - още 28. В момента проектът е в процес на подготвяне на документи за разрешение за строителство, което се предполага да излезе в края на годината. След това ще започнат подготовките за самия старт на строителството на комплекса.

Единственият селски ваканционен проект, който е на етап довършителни работи и вертикална планировка, е комплексът „Геша Вю" в Дряново, казаха от „Бългериън пропъртис". Останалите проекти, които се появяват периодично като оферти, са по-скоро само на хартия и не е сигурно дали ще бъдат реализирани и кога. „Геша Вю" се продава на цени между 850 и 1250 евро на кв.м. Затвореният комплекс се състои от 80 къщи и апартаментен блок, които са напълно завършени. Още 47 къщи са планирани да бъдат построени до 2010 г. Налични за продажба към началото на април са около 20 къщи и 15 апартамента, а около 70% от имотите в комплекса вече са продадени.

Разгледайте нашите оферти на селски имоти

  прочети повече статии