Българите теглят по 1 милиард всеки месец, за да купуват имоти
Имотите остават най-голямото благо за българина. Теглят по 1 милиард всеки месец, за да пазаруват апартаменти, сочат данните.
Българите остават верни на навика да държат спестяванията си в банки, показват последните данни на БНБ. Депозитите растат с двуцифрен темп от над 10% на годишна база. Това води до значителен приток на средства към банковата система обясниха експерти в студиото на „Тази сутрин“.
„Не е изненада, че българите предпочитат депозитите
– икономиката расте, доходите също, и това се отразява пряко върху парите в банките“, коментира Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика.
Той подчертава, че след официалната новина за приемането на България в еврозоната от началото на юли се наблюдава необичайно намаляване на парите в обръщение – близо 2 млрд. лева. Вместо традиционното увеличение на банкнотите през летните месеци заради туризма.
Той обясни, че хората връщат парите си в банки, знаейки, че те ще бъдат автоматично обменени в евро от 1 януари.
Цялата тази промяна от левове към евро не може да е предпоставка за промяна на каквито и да било условия по кредити или депозити, каза той.
„Депозитите за малки суми намаляват на годишна база. Доколкото депозитите за суми над 50 хил. лв. се увеличават. Българинът не познава други алтернативи, освен банковия депозит и недвижимите имоти“, коментира основателят на Финансова академия Георги Захариев.
На въпроса защо българите държат парите си в банки въпреки символичните лихви от около 1% годишно, експертите обясниха – липсата на развити и достъпни алтернативи. „Финансовата грамотност у нас е като диетата – всички казват, че започват от утре, но този ден така и не идва. Повечето хора не осъзнават как инфлацията изяжда спестяванията им“, обясни още Захариев.
Недвижимите имоти остават другата традиционна форма за инвестиция, посочиха експертите. Новоотпуснатите жилищни кредити надхвърлят 9 млрд. лв. само за година, което подхранва ръста на цените. В столицата апартаменти в квартали като „Манастирски ливади“ надхвърлят 300 хил. евро, а в Пловдив, Варна и Бургас подобни жилища се търсят за около 220–250 хил. евро.
„Банковото кредитиране достигна близо милиард на месец новоотпуснати кредити за покупка на жилища. Това хвърля гориво на пазара, цените растат и допълнително се създава усещането, че цените ще растат със значителни темпове. Получава се едно усещане, че който купи имот, ще спечели“, каза Богданов.
Според брокери на имоти, влизането в еврозоната не е довело до масов застой или очакван скок на цените, но банките вече отпускат кредити при по-строги условия. Това може да охлади пазара, но не и да спре интереса.
Темата за „спящите депозити“ е актуална и в Европа, където има около 10 трилиона евро неизползвани средства. Брюксел планира чрез Съюза на капиталовите пазари да насърчи домакинствата да ги превърнат в инвестиции – от зелени проекти до отбрана.
У нас обаче подобен процес ще изисква повече време и по-висока финансова култура. „Инвестирането е умение като всяко друго – изисква учене, практика и дисциплина. Възможности съществуват – акции, борсово-търгувани фондове, криптовалути – но хората продължават да виждат най-сигурния вариант в банковата сметка“, посочи Захариев.
Вижте нашите оферти за ново строителство в София
Още новини