Малки, "бързооборотни" сгради заместват гигантите от бума

Подобно на много столични квартали и в "Младост" строителството замря. Поляните между първа и втора част на комплекса, известни като част от грандиозния соцзамисъл за "софийско море", до неотдавна бяха любимо място за инвеститорите. Така че сега море все пак има, но от жилищни сгради. Изчезнаха обаче самосвалите, крановете, багерите и строителният грохот, който само допреди няколко години огласяше района.

Затихващото строителство в квартала е илюстрация на това, което статистиката упорито отчита тримесечие след тримесечие: новите строежи в София продължават да намаляват, а започваните сгради са с все по-малко жилища. Доскорошните тухлени мастодонти се стопиха до миниатюрни кооперации с един-два входа и 10 - 15 апартамента.

Причините са различни – купувачи няма, предприемачите не рискуват, а банките трудно финансират големи проекти. Посоката обаче е една – все по-ограничено предлагане на нови жилища. И това след годините на ударно панелно и тухлено строителство изглежда все по-нормално.

Да влезеш в новините

"Над 1000 жилища ще предложи на софийския пазар проект за жилищен комплекс с многофамилни сгради". Такава бяха новините по време на строителния бум до 2008 г. Инвестиции и проекти за сгради с малки квадратури и жилища, които се броят на пръсти, не намираха място в тях. Сега обаче именно те са новината, тъй като се оказва, че са почти единствената сила на пазара.

"Вече няма икономическа логика да се строи с предишните темпове, защото търсенето е в пъти по-слабо", коментира собственикът на строително-предприемаческата компания "Делар" Аспарух Делев. Според него това е причината за все по-намаляващите размери на започваните жилищни сгради през последните две години.

Тенденцията ясно проличава и от статистиката на "Делар" - ако в началото на 2010 г. компанията е завършвала 265 жилища, в началото на тази строи 136 апартамента, разпределени в две сгради. "Те ще бъдат готови до края на годината и вероятно ще посрещнем 2012 г. само с една започната сграда с около 40 апартамента. Ако пазарът даде положителни сигнали, вероятно ще започнем още една с 30 - 40 жилища", обяснява предприемачът.

Самият той определя като оптимален вариант в момента строителството на сгради с разгъната площ до 4000 кв.м и 30 - 40 жилища в тях. Повече апартаменти, завършени на едно място и по едно и също време, крият риск за предприемачите, тъй като по-бавно ще се реализират на пазара. По тази причина вече надали има предприемач, който да рискува с масовото допреди 3-4 години строителство на блокове с по 100 - 150 апартамента.

И наистина, потвърждава го и регистърът на строителните разрешения в сайта на направление "Архитектура и градоустройство" на Столична община - мастодонтите са изчезнали от пазара. От началото на годината до юли жилищна сграда с познатите от миналото квадратури от над 10 хил. кв.м не е получавала разрешение за строеж. Одобрените проекти са в рамките на около 1000 – 1500 кв.м, а на пръстите на едната ръка се броят тези с квадратури между 4000 и 6000 кв.м – една в "Дружба", една в "Младост", една в "Бъкстон"...

Тенденцията се вижда и от данните на Националния статистически институт за издадените разрешения за строеж. От 2009 г. насам се строят не само по-малко на брой сгради, но и по-малки и с ограничен брой жилища в тях. "Инвеститорите се въздържат. Има промяна в зависимост от търсенето и това са нормални неща във времето", коментира експертът от Националния статистически институт Станка Димитрова.

А пари откъде...

Съществена причина за намаляващите строителни мащаби е и по-трудното осигуряване на финансиране. Растящите лихви по банковите заеми и трудните продажби принудиха много строителни предприемачи да разчитат предимно на собствени средства. Дори тези, които ползват заеми, се стремят да участват поне с половината капитал. Всичко това промени коренно модела на строителство и продажби в жилищния сектор.

"Преди години големи сгради и комплекси се започваха лесно, стига да имаш подходящ терен. Жилищата се разпродаваха на зелено и с парите се финансираше строителството. Така че големите мащаби не бяха проблем, дори напротив – предприемачите търсеха максимална застроена площ от парцелите, за да продават повече", припомня оперативният директор на "Бългериан пропертис" Полина Стойкова.

Според нея големите проекти вървят във времена, когато бързо трябва да се задоволят жилищни нужди. Такова бе панелното строителство в големите градове при социализма, както и бумът на пазара на имоти след 2003 г. Сега обаче ситуацията е точно обратната – търсенето е слабо, продажби на зелено няма и на мода вече са малките проекти. За предпиремачите те осигуряват по-бързо приключване на строителството, продажби и изход от инвестицията.

Прочетете цялата статия

  Още новини