Варна във вестник "Файненшъл Таймс"

Археологът Тео Роков наблюдава внимателно, докато екскаваторът повдига кофа с пръст от строителна площадка във варненския квартал „Гръцката махала”. Примесени с пръстта той забелязва парчета от средновековни керамични изделия. „Това са обикновени домакински съдове, но човек никога не знае”, казва той. „Ние следим всеки строителен проект в този квартал. Ако изникне нещо важно, предприемачът покрива разходите за пълните разкопки.”

Сцената е показателна за живота в най-голямото Черноморско пристанище в България, което е заселено преди два и половина века от заселници от Милет – крайбрежен гръцки град в Мала Азия и което понастоящем е вторият най-бързо развиващ се град в страната, опитващ да се справи с големия наплив на нови жители.

През вековете под гръцко, римско и турско управление Варна е била център за търговците, превозващи осолена риба, зърно, кожи и злато към Средиземно море и отвъд него. В началото на 20 век арменци, евреи и българи вече се били присъединили към гръцките търговци и много от тях участвали в голямото възраждане на града, започнато от цар Фердинанд. Нови къщи, дело на италиански архитекти, били боядисани в пастелни цветове, подхождащи на модерен европейски курорт с пристан, дървени кабинки за преобличане и Морска градина (парк, засаден с редки видове дървета под надзора на известен чешки ботаник и озеленител).

Последвала ерата на комунизма, след което дошъл бурен период на преход, който включвал стрелби по местни гангстери в многолюдни кафенета. Но според местните жители една група от бивши български морски пехотинци, наречена „варненски тюлени”, успяла да изгони членовете на руската, чеченската, украинската и грузинската мафия, които си съперничили за установяването на контрол върху пристанището и нелегалния бизнес. И днес „ние можем да се разходим из центъра на града късно вечер без проблеми”, казва Агап Агапов, собственик на ресторант в „Гръцката махала”.

Днес Варна привлича около 30 000 нови жители на година и наскоро за втора година подред бе победител в класацията „Най-добър град за живеене” на Дарик радио и 24 часа. Студентите от трите местни университета поддържат атмосферата в местните барове и клубове, а през лятото крайбрежният булевард се изпълва с гости от столицата София, със западноевропейски туристи, отседнали в близките курорти и дошли на еднодневна екскурзия из града и с увеличаващ се брой руснаци, украинци и румънци, чиито Черноморски брегове са по-малко гостоприемни от българските.

Този месец страната бе засегната от енергийна криза след като Русия спря газовите доставки за Европа. В резултат българското правителство поиска от Европейския съюз 400 милиона евро за да построи алтернативен газопровод Турция-Гърция, а Варна обмисля възможността за строителство на терминал за втечнен природен газ.

Качеството на транспортните връзки към града се подобрява, с постепенни подобрения на автомагистралата към София, която е на 5 часа с кола и с по-честите полети на авиокомпанията Bulgaria Air, която има три полета дневно до София през зимата и четири през лятото. Понастоящем немската компания „Фрапорт” управлява летището във Варна с 35 годишен концесионен договор, като инвестира в ремонта на писти и допълнителни терминали и в момента няколко международни авиолинии, включително нискотарифни оператори, летят до Варна от големи европейски летища.

Засега, „Гръцката махала” остава едно от най-привлекателните места за живеене, като там са и имотите с едни от най-високите цени в града от 2200 евро на квадратен метър за апартамент в панелен четириетажен блок (максималната разрешена височина) до 3000 евро на квадратен метър за апартамент в ремонтиран имот или в нова сграда с гледка към морето.

Площите на имотите не са големи, като студиата са до 50-60 кв.м. заедно с балкона, а апартаментите, подходящи за четиричленно семейство, са с площ 100-120 кв.м. Много порутени сгради все още очакват да бъдат ремонтирани, но кварталът е обичан както от кореняците като Агапов, който предлага прясна риба на приземния етаж на семейния си дом, някога шивашкото ателие на дядо му, така и от новодошлите като инструктора по гмуркане Ясен Иванчев, който скоро ще се нанесе в мансарден апартамент на втора линия.

Но животът в „Гръцката махала” има и отрицателни аспекти, включващи натоварения трафик, повечето шум, отколкото в покрайнините и недостига на места за паркиране, като има само няколко нови такива, а новите луксозни сгради имат подземни гаражи. „През детството ми ние играехме на улицата постоянно. За дъщеря ми ситуацията вече беше различна,” казва Дарина Иванова, колежка на Иванчев, която живее в квартала от дете.

Районът се е развил толкова бързо, че остава още една година докато бъдат довършени улиците до квартала и уличното осветление. Но през последните две години цените на апартамент на последен етаж с гледка към морето са се удвоили до 1600 – 2200 евро/кв.м. и се очаква да поскъпват още тази година, въпреки глобалната финансова криза. „Тази година очакваме собственици на имот в „Бриз” да поискат да продадат апартаментите си и да реализират печалба, така че ще има възможности да се закупят имоти на вторичния пазар,” казва Евгени Златев, Управител на офис Варна за българската компания за недвижими имоти Бългериан Пропертис.

Прочетете цялата статия

Прочетете повече за пазара на недвижими имоти във Варна

Разгледайте нашите оферти в/близо до Варна

  Още новини