Доходите през 2011 са нараснали, но не и качеството на живота

Домакинствата не са увеличили благосъстоянието си, въпреки че през миналата година доходите им са нараснали, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Според огласените в четвъртък данни за бюджетите на домакинствата през 2011 г. средно на месец едно лице е оставало с 59 лв. след покриване на разходите си, докато година по-рано сумата е била 64 лв. Изследването показва също кои са основните източници на доходи, както и основните потребителски стоки и услуги, за които домакинствата харчат.

"Всички" с по 1000 лв. - главно от заплати и пенсии
Според използваната методика данните са смятани като сума от общия доход на едно домакинство, която след това е разделена на броя членове му. По този начин през миналата година доходите на всеки българин средно са се повишили със 7.8% до 997 лв. на месец.

Близо 80% от тези средства пък идват заплатите на работещите и пенсиите в домакинствата. Средната заплата според данните е била 508 лв., с 5.7% увеличение на годишна база.

Средната пенсия също се е увеличила - от 283 на 289 лв. през 2011 г., главно заради повишението на вдовишките добавки, влязло в сила. Една от причините за това повишение, при положение че пенсиите са замразени, е вдигането на вдовишките добавки, което влезе в сила от септември.

8% от самостоятелна заетост
На трето място като източник на приходи е самостоятелната заетост - малко над 80 лв. месечно. Но като цяло тя остава с дребен дял в доходите на домакинствата - едва 8.2%, макар и повече спрямо отчетените 5.9% за 2010 г. С този процент са осреднени доходите, които хората си докарват от допълнителна работа, хонорари, услуги или продажби на земеделска продукция в малки стопанства. Средствата от продукция на малки стопанства или услуги, извършвани в свободното време, е най-трудният за измерване показател - заради големия дял на сивата икономика, при която реалните доходи не се декларират.

В графата "други" НСИ поставя доходите от социално осигуряване и социални помощи, които са били средно 28 и 33 лв. на лице.

Разходите: Храна, сметки, здраве
Макар номинално българинът да харчи повече за храна и безалкохолни напитки (333 лв. месечно), делът на този разход в бюджета му е паднал от 36 на 35% - заради "конкуренцията" на увеличени сметки (вода, ток и парно) и по-големите разходи за здравеопазване. Последните през 2011 г. са били 54.13 лв. месечно при 43 лв. година по-рано. За комуналните услуги увеличението е от 117 на 138 лв.
Че жизненият стандарт на българите не се повишава, показват и средствата за образование, отдих и свободното време. Те спадат малко от и без това малката средна стойност от 31 на 30 лв. месечно, или общо 3.2% от доходите.

Пореден спад в потреблението
Други данни на НСИ за продажбите на дребно към края на ноември миналата година отчитат пореден спад - 5.3% на годишна база. Свиването при продажбата на дрехи е с 11.2%, при домакинската техника - с 14.2%, а по-малки спадове има при почти всички групи потребителски стоки. През ноември са нараснали оборотите само на фармацевтичните фирми - с 8.3% на годишна база.

Още 366 хил. безработни за година
За една година безработицата у нас се е увеличила с 1.31 проценти пункта, показват данните на Агенцията за заетостта. В края на януари тя вече е 11.1%, докато година по-рано е била 9.78%. Така само за една година още близо 366 хил. души са останали без работа, а само през първия месец от тази година са се регистрирали още 50 хил. безработни. Почти половината са освободени от частния сектор.

За разлика от Националния статистически институт агенцията отчита само регистриралите се в бюрата по труда.

От данните на агенцията за януари се вижда, че най-много хора са останали без работа в индустрията, следвани от държавното управление и търговията. Най-малко са се регистрирали като безработни занимаващите се с недвижимо имущество.

Чрез програмите за заетост, субсидирани от държавата, през януари е намерена работа на почти 3000 младежи до 29 години. Най-често се търси персонал за преработващата промишленост, търговията, операциите с недвижими имоти, образованието и аграрния сектор.

  прочети повече статии