Празник в царството на розите

Някога, много отдавна, във време, което вече никой не помни, в далечна страна, наречена Персия, властвал могъщ шах. Любимата му жена починала, но преди това го дарила с най-голямото му богатство – прелестна дъщеря, която от всичко на света най много обичала баща си и да се грижи за необятната си розова градина. След една славна битка шахът решил да отбележи триумфа си по грандиозен начин. Искал да построи джамия с минаре толкова високо, че от върха му да се вижда цялата розова градина. Никой от майсторите в царството му не се решил на това дръзко дело, защото гневът на владетеля бил страшен. Само един млад странник от България решил да опита късмета си. Започнал той големия градеж, но усещал как силите му намаляват. Още на първия ден издигнал висока стена, от която се открила гледка към градината, а ароматът на розите достигнал до него. Това му дало неподозирани сили и продължил да поставя камък върху камък през цялата нощ. Когато на сутринта слънцето изгряло, момъкът обхванал с поглед цялата градина, а в средата й съзрял прекрасната дъщеря на шаха, която беряла розовия цвят и нежно пеела.

Тогава момъкът продължил още по-устремено своето дело, защото вече знаел каква награда ще поиска от владетеля. Смелият зидар не убягнал и от погледа на девойката, и завинаги останал в сърцето й. На третия ден джамията била готова и дошло време за наградата. Когато обаче момъкът поискал ръката на прекрасната девойка, шахът обезумял от гняв и хвърлил младежа в тъмница. Но владетелската дъщеря вече не признавала волята на баща си. През нощта тя освободила момъка и заедно побягнали към неговата страна. За спомен от родината си тя взела един розов храст. Пътят обаче се оказал тежък за крехкото момиче и силите я напуснали. Тогава тя дала на момъка розовия храст и му казала да го засади в родината си, в памет на тяхната любов и след това издъхнала. Сломен младежът се върнал в България и засял царственото растение в прекрасна долина, в сърцето на страната.

Днес тази долина, между градовете Карлово и Казанлък, се нарича Розовата долина и всяка година в началото на месец юни легендите там оживяват. Тогава се случва едно уникално по рода си събитие, на което екипът на VisitBulgaria.NET има честта да присъства – празникът на розата. И в двата града се провеждат празнични шествия, фолклорни фестивали, концерти и церемония по коронясването на царица на розата. Двете момичета се избират няколко дена преди официалните празненства, и са център на тържествата. Те са олицетворение на нежното цвете, намерило в България втора родина и превърнало страната в световен лидер в производството на розово масло. Затова и хората тук почитат толкова тържествено розата и нейните дарове.

Празникът започна на 1ви юни, още щом напуснахме София. Изминахме разстоянието от около 250 км до Казанлък за почти цял ден, тъй като спирахме на всяко населено място в тази очарователна долина. Започнахме от Сопот, градът на патриарха на българската литература, Иван Вазов. Минахме през Карлово, където е роден Апостолът на свободата, Васил Левски, а после и през Калофер, роден град на поета революционер Христо Ботев. Атмосферата в тези китни подбалкански градчета е неповторима и изглежда съвсем логично, че именно тук са родени толкова много велики личности.

След обяд пристигнахме в Казанлък, който ни посрещна с празничен концерт по случай 01.06 - денят на детето. На сцената на площад „Севтополис” малчугани от цяла България, както и гости от Русия и Македония, забавляваха деца и възрастни. До официалната церемония по коронясването на царица на розите имаше време за една бърза обиколка на града. Не зная дали заради празника или заради самия град, но тук уникалните паметници на културата сякаш бледнееха пред оживлението и всеобщото въодушевление, които властваха в Казанлък.

А иначе може да се види много: етнографски комплекс „Кулата”, в който сред архитектурните паметници са разположени уютни хотелчета и механи в неповторим битов стил; Казанлъшката гробница, която е точно над комплекса. Самата гробница е затворена, а непосредствено до нея е точното й копие, със стенописа „Колелото на живота”. Той има изключителна стойност и е свидетелство за високото културно развитие на траките. За съжаление, стана късно за посещение на историческия музей. Там най-добре може да се научи за Казанлък и за долината от древността до днес. След като се лишихме от възможността да получим знания от първоизточника, продължихме да трупам впечатления от града, докато накрая тълпата ни повлече и ни отведе на площада.

Започваше гала спектакълът с участието на ансамбъла на Нешка Робева. Едва ли имаше по-удачен начин да се извлече есенцията на Казанлък, Розовата долина и България от изкуството на тези момичета и момчета. Уникалната смесица от народни танци, художествена гимнастика и акробатични номера, накара всички присъстващи да затаят дъх и да онемеят. Това беше един от най-въздействащите начини за туристите от Далечния изток, Италия, Франция, Русия, Канада и от къде ли още не, да усетят много по-силно какво е България, отколкото с помощта на всички туристически брошури и диплянки. В центъра на всичко това стоеше царицата на розите 2007 – 19-годишната Лора Георгиева. Спектакълът завърши с тържествена заря, която със сигурност, присъстващите дълго ще помнят. Късно вечерта потеглихме към Карлово.

Новият ден ни приветства със слънце и планинска прохлада. Отправихме се към „розовите градини” на около километър от града. Там по програма трябваше да се проведе ритуално бране на рози. Преживяването обаче беше много повече от колкото очаквахме. Приветства ни царството на розата. Царицата беше не по-малко привлекателна от владетелката на съседното царство в Казанлък. В Карлово носителката на престижната титла – 19-годишната Мариета Николова, стоеше на своя трон сред розовите насаждения, огрята от утрешното слънце. Наоколо пееха фолклорни ансамбли, танцуваха кукери и млади момичета с народни носии беряха розовите цветове.

След като Царицата на розите посрещна гостите в своето изконно царство и им завеща, заедно с розовия цвят да отнесат със себе си любовта и добротата на този прекрасен край, шествието се измести към центъра на града. Там кметът на Карлово, Емил Кабаиванов, тържествено връчи златната роза на носителката на титлата. Розата е изработена преди десетилетия и е символ на града. От 32 години се съхранява в банков трезор и от тази година нататък Царицата на розите ще я връчва на своята наследница.

Дойде време да напуснем Розовата долина, но по-правило е да се каже, че тя никога няма да ни напусне. Навярно и ние сме взели частица от онзи розов храст, който преди векове е прекосил планини и пустини, за да се превърне в символ на любовта, находчивостта и да стане неизменна част от България.

Вижте офертите за недвижими имоти в района на Казанлък.

Вижте офертите за недвижими имоти в района на Карлово
  прочети повече статии