ВИДИН

Местоположение

Град Видин се намира на най-ниската тераса на Видинската низина по поречието на река Дунав (Северозападна България). Разположен е на 199 км североизточно от София, на 102 км северозападно от гр. Монтана, на 52 км северозападно от гр. Белоградчик, на 56 км северозападно от гр. Лом и на 30 км югоизточно от граничния град Брегово (Сърбия). Градът е важен административен център и пристанище на брега на река Дунав - първото голямо българско пристанище по течението на реката. Самият град е разположен в полукръг, с ориентация на улиците и сградите към реката. По нейното продължение е разположен голям парк с места за отдих и плажове.

История

Създаден през III век преди новата ера, Видин изгражда своя облик в течение на столетия. Предполага се, че първото население на някогашното селище е тракийското племе трибали, но засега археологическите данни не потвърждават това със сигурност. Римското завладяване на днешните северозападни български земи започва в третото десетилетие пр. Хр. и продължава до 46 год. Градът е влизал в състава на римските провинции Мизия, Горна Мизия, Крайбрежна Дакия. През римската епоха носи името Бонония. По време на средновековната българска държава е известен като Бъдин (до началото на ХI в.) и Бдин (след това) и е център на военно-административна област. От втората половина на ХIII век е главен град на Видинското княжество, а по късно - и на Видинското царство. Писмените извори сочат, че като едно от най-важните пристанища градът е бил процъфтяващ търговски и стопански център.

Транспорт

Град Видин е с много добра достъпност и заема особено важно място в националната и европейската транспортна система.
През територията му преминават два европейски транспортни коридора: № 4 – Германия – Австрия – Чехия – Словакия – Унгария - Румъния (Калафат) - България (Видин) - Беломорието (Гърция, Турция) и № 7 - по река Дунав. Град Видин е най-подходящото място за построяване на Дунав мост 2, което с решението на ЕО е вече факт. В района на град Видин на отстояние 2,5 км се намира Ферибот Видин-Калафат (Румъния), обслужващ Европейския транспортен сухопътен коридор № 4. В близост до ферибота на около 3 км от град Видин се намира и Свободна безмитна зона.
Градът е свързан посредством железопътен и шосеен транспорт с всички населени места в страната и граничните пунктове. Железопътен транспорт свързва Видин с всички населени места в страната и граничните пунктове. Железопътният транспорт има голямо значение за града, който се състои от ж.п. гара Видин за пътнически превози и извършва средно по 10 пристигания и тръгвания на ден. Товарната ж.п. гара, която е сравнително нова, с площ 230 дка, капацитет от 20 - 30 т. товаро-разтоварни работи и обработка на товари на ден, не се използва пълноценно в момента.

На 6 км от град Видин има изградено летище, с дължина на пистата 2 030 м. и ширина 40 м., закрито през 1998 г. поради нерентабилност, със запазени технически системи за управление на полети и възможности за възстановяване при необходимост. Пристанище Видин-Север се намира до Ферибота и Свободната безмитна зона, на отстояние от град Видин – 2,5 км. Пристанище – Юг се намира в южната промишлена зона на град Видин – то е товарно пристанище с RO-RO и RO-LA терминали. Митница "Речна гара" Видин се намира в центъра на града и обслужва товари и пътници по втория Европейски транспортен коридор № 7 - река Дунав /Германия, Австрия, Унгария, Сърбия, България, Украйна/.

Климат

Видин попада в умерено-континентална подобласт. Климатът е с рязко изразена студена зима с минимална сума на валежите и горещо лято с максимална сума на валежите. Равнинният релеф и откритостта на Видинската низина улесняват през пролетта, лятото и есента достъпа на влажни и топли въздушни маси от запад и северозапад, а през зимата - нахлуването на студени континентални въздушни маси от изток.Застроената площ на Видин е 72,75%.

Исторически забележителности

Крепост „Баба Вида“

Крепостта Баба Вида, намираща се на брега на Дунав и опасана с ров с вода, е главната забележителност на града и единствената изцяло запазена средновековна крепост в България.

Възниква още по времето на Римската империя като седалище на малък гарнизон с наблюдателна кула, около която постепенно се изгражда крепостта. По-късно местните управители са я ползвали за феодален замък.

Един от Стоте национални туристически обекта на БТС. Музеят-крепост "Баба Вида" работи в делнични дни от 8:30 до 17:00 ч. и в празнични дни от 10:00 до 17:00 ч.

Градска крепост

Като важен военен и административен град и столица на Видинското царство на Иван Срацимир градът се разраства около замъка „Баба Вида“, а за неговата защита се изгражда градска крепост. Тя включва:

• крепостни стени с ров с вода, опасващи града откъм сушата и реката,
• 13 порти (наречени капии, от турски), 6 от тях на р. Дунав.

При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1985 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от река Дунав в каналите на града. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.

Запазени са повечето капии, северната половина от рова и само малка част стените. Южната половина от рова е засипана и е създадена градина, която отделя стария град (наричан Калето) от новите градски части. Най-известна е Стамбул капия, наричана главната порта на Видинското кале. Тя е каменна постройка.

Други

Добре запазени и поддържани са бившият османски конак и т.нар. Кръстата казарма (превърнати в музеи), религиозни храмове - християнски църкви, мюсюлмански джамии, еврейска синагога, както и мавзолеите на екзарх Антим I и на турския управник Мустафа паша (тюрбе в района на болницата).


Разгледайте нашите оферти в/близо до Видин

Разгледайте още статии по темата в раздела ни "Статии"

• Печат
• Безплатен съвет