Михаил Чобанов в репортаж за сеизмичната устойчивост на сградите по bTV

Сеизмолозите са категорични, че към този момент опасност от силни земетресения в България няма. И афтършоците (по-леките повторни трусове), които наблюдаваме в Турция, няма как да окажат влияние на територията на България.

Какви са изискванията обаче за строеж у нас и какво може да компрометира сградите?

Вижте видео тук

Общият брой на жилищните сгради у нас е малко над четири милиона. През четвъртото тримесечие на 2022 г. е започнал строежа на малко над 1200 жилищни сгради, показват данните от жилищния фонд на Националния статистически институт.

„Ако разгледаме най-генерално жилищния фонд. На първо място имам старо строителство, да кажем от преди 1944 г. Едните сгради отговорят в някаква степен на съвременните изисквания за сеизмичност и здравина, а има и сгради, които не отговарят на това“, казва Михаил Чобанов - строителен предприемач.

След това във времето на социализма се е строяло основно панелно строителство и ЕПК. Странно или не панелните сгради са най-здравите и най-устойчивите генерално погледа.

За да бъдат най-устойчиви и най-здрави, обаче трябва да се поддържат, както правят в Германия, уточни строителният предприемач Михаил Чобанов.

„За съжаление в България в процеса на саниране на сградите не се обръща съществено внимание на тези въпроси“, категоричен е Чобанов.

През първите години на демокрацията започва така нареченото „ново строителство“. Чертежите са правени на ръка, но с напредването на технологиите, това остава в историята.

„С напредването на годините са се увеличили както изискванията към инженерите конструкторите за здравина, така са се появили и съвременни софтуери, които в много по-голяма степен помагат за това сградите да бъдат по сеизмично устойчиви“, твърди строителният предприемач.

При проектирането всяка сграда трябва да отговаря на конкретни сеизмични изисквания, след това започва и нейният строеж.

Един от документите удостоверяващ техническата изправност на градите е техническият паспорт. През 2021 г. тогавашният регионален министър Виолета Комитова отмени наредбата, която изискваше всяка сграда да притежава документа.

При сградите след 2007 г. той се издава при строежа, а при по-старите, само ако извършва реконструкция. Причината - така сградата може да се компрометира.

„Старите сгради са тухлени или тухлени постройки със стоменобетонни плочи или са тухлени постройки с градоред. Сигурни са, ако не са променяни. Настройки, пристройки, не документирани – това е проблем. Най-страшното, дори не е това. Най-страшното е приземните етажи тези тухлени зидарии да са премахвани с цел оформяне на търговско помещение. Особено опасно е, когато фасадните стени са нарушавани. Те са укрепявани слагани са им някакви греди и колони, но тези допълнителни конструкции не могат да заменят тухлената стена, която изпълнява антисеизмичната роля“, обяснява инж. Марин Гергов от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.

Вижте нашите предложения за ново строителство в София

  Още новини